После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
Иисус се изкачва на планината, за да се помоли. Тъй като преди това е вършил чудеса, след тях Той се моли – и това е поука за нас: щом извършим нещо добро, трябва да благодарим на Бога и да приписваме доброто на Неговата сила.
Понеже Господ възнамерявал да ръкоположи апостолите, Той се оттегля на молитва преди това, за да ни научи, че и ние, когато искаме да възложим духовна длъжност на някого, трябва първо да се помолим, за да ни бъде открит достоен човек и да не участваме „в чужди грехове“ (1 Тим. 5:22).
А че дори и Юда бил избран за апостол, това ни показва, че Бог не отблъсква човека заради злото, което ще извърши в бъдеще, а заради настоящото му добро го удостоява с чест, дори и той впоследствие да се окаже недостоен. Евангелистът изрежда имената на апостолите, за да отличи истинските от лъжливите апостоли. Нарича синовете на Зеведей „синове на гърма“, понеже били особено велики проповедници и богослови.
Няма посочени паралелни места.
Евтимий Зигавин (ок. 1050 – 1120)
Лука казва, че „излезе на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога“, и че „когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванадесет, които нарече и апостоли“, и т.н.
Той прекарал нощта в молитва към Бога, като по този начин ни учи, че когато възнамеряваме да изберем някого за важно служение, трябва да прекарваме нощта в молитва, за да ни бъде посочен достойният и да не станем съучастници в чужди грехове.