На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.
На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.
В новозаветното царство взаимоотношенията като цяло трябва да бъдат различни. “Чували сте, че беше казано: око за око, зъб за зъб” (Изх. 21:24 – 25). В древния свят в човешките взаимоотношения доминира законът за еднакво възмездие за престъпленията, произтичащ от чувството за отмъстителност, присъщо на низшата човешка природа. Смятало се е, че е справедливо и почтено човек да отплати на равен с равно. Този закон, в знак на снизхождение към слабостта на човешката природа, е бил включен и в Мойсеевия закон. “Око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, изгаряне за изгаряне, рана за рана, синина за синина”. По-строгите книжници разбирали този закон в неговата буквална точност, но други намирали за възможно да преведат това възмездие в пари и изработили цяла система от парични наказания за престъпления и наранявания. Нараняването на ръка, крак или око се оценявало на определена стойност, за да се получат средства за живот. Ударът по бузата струвал двеста зузима, като зузимът бил дребна монета, около пет копейки в нашите пари. Два пъти повече струвало наказанието за двете бузи. За изтръгване на парче коса, за плюене, за отнемане на горната дреха, за разголване на главата на жена се взимали до четиристотин зузима. Тази грозна търговия с човешкото достойнство придобила ужасни размери сред еврейския народ и висшата справедливост изисквала пресичането на това зло.
“който те удари”. (срв. Мат. 5:39 – 40).
“който ти отнеме”. При евангелист Матей е обратното – трябва да дадеш и връхната си дреха. Но при Матей става въпрос за съдебно възстановяване, а тук става въпрос за грабеж, за разбойничество. Разбойникът, разбира се, грабва най-напред връхната дреха. Господ, според евангелист Лука, заповядва да се даде на разбойника и “долната” риза.
От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 39
Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 17
не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 6 – стих 7
Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?
Св. Ефрем Сириец (306 – 373)
„Око за око“ (Лев. 24:20) това е дело на справедливостта,
а „удари ли те по едната страна — обърни му и другата“ (Лука 6:29) — това е изпълнение на милосърдието.
И докато и двете съществуват, те донасят до нас благоуханието на двата завета. Първият завет принася в жертва животни за изкупление на греховете, защото справедливостта не позволява един човек да умре вместо друг. Вторият завет пък е запечатан с кръвта на Човека, Който по милостта Си отдаде Себе Си за всички.
Единият завет беше начало, другият — завършек. А този, който притежава и началото, и края, е съвършен. Онези, които нямат разум, смятат началото и края за противни един на друг,
но при по-дълбоко вникване става ясно, че те са едно.
Тълкувание на Диатесарона на Татиан