От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 21

И тъй, ако ти бъдат предложени тези две неща – кое е по-добро: да се смееш или да плачеш? Кой не би избрал смеха? Но заради спасителната тъга на покаянието, Господ поставя плача като задължение, а смеха — като въздаяние.

Как така? Като казва в Евангелието: „Блажени сте, които сега плачете, защото ще се разсмеете“ (Лука 6:21).

Затова в плача има дълг, а в смеха — награда за мъдростта. Смеха Той поставя на мястото на радостта, и не безумният кикот има предвид, а възторга на душата.

Проповеди

Умий себе си със сълзите си, измий се с риданията си! Ако сам оплакваш себе си, никой друг няма да те оплаква. Ако Саул беше оплакал греховете си, Самуил нямаше да го оплаква.

Грешникът трябва да оплаква сам себе си и да се изобличава, за да стане праведен. Защото „праведният е обвинител на самия себе си“ (Притчи 18:17, Септуагинта). Отхвърлих греха, смирих характера си, оплаках постъпките си – и сега започвам да гладувам, да жадувам за правда. Защото тежко болният не изпитва глад, понеже болестта потиска глада.

Но какво е това гладуване за правда? Какъв е този хляб, за който праведникът гладува? Не е ли това хлябът, за който е казано:
„Бях млад и остарях, но не видях праведника да бъде оставен, нито потомството му да проси хляб“ (Пс. 36:25)? Онзи, който гладува, поне търси укрепване на силите си.

“Блажени, които гладувате сега”. Второто и третото блаженство се отнасят до онези, които “сега”, т.е. в този земен живот, когато хората трябва да страдат поради прародителския грях, чиито последици не са унищожени дори от Христос, търпеливо понасят различни страдания заради Христос. Утехата, която Господ им обещава тук, те, разбира се, могат да възприемат само дотолкова, доколкото са способни на вяра, и да почувстват облекчение само дотолкова, доколкото дават място в сърцата си на действието на Христос и на Божия Дух. Те ще получат по-пълно утешение, когато Христос победи всички тъмни сили, които пречат на щастието на изкупеното човечество. Но страданията, които Христос има предвид тук, не са само външни: дори хората, които са добре осигурени по отношение на земното благоденствие, могат да изпитват вътрешно неудовлетворение, да копнеят за друг живот и да плачат за неуспеха на усилията им за по-висше съвършенство.