И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
И така, нека обясним как св. Лука съчетава осемте блаженства в четири. Както знаем, съществуват четири главни добродетели:
въздържание, справедливост, благоразумие и мъжество.
Нищият духом не е алчен; онзи, който плаче, не се възгордява, а е кротък и мирен; онзи, който ридае, се смирява; справедливият не отказва да предаде на другите онова, което знае за обща полза; милостивият благотвори от своето имущество;
онзи, който дава своето, не посяга към чуждото и не крои зло срещу ближния си.
И така, добродетелите са взаимно свързани и преплетени, така че този, който притежава една, се оказва, че притежава много. За светиите е достатъчна дори една добродетел, но онзи, у когото тя изобилства, ще получи и по-голяма награда.
Следователно: въздържанието включва чистота на душата, справедливостта — милосърдие, благоразумието — мир, а мъжеството — кротост.
Тълкувание на Евангелието от Лука
На много места в Писанието се срещат думите: „Повдигнете очите си“ (Йоан 4:35), защото божественото Слово ни увещава да възвисим мислите и погледа си, които са насочени надолу, задържани в ниското и неспособни да се издигнат до пълно възхождане. Както и при Исайя е казано: „Повдигнете очите си към висините [на небесата] и вижте: кой ги е сътворил?“ (Ис. 40:26).
И Спасителят, когато се готвеше да произнесе заповедите на блаженствата пред събралите се на равнината, вдигна очите Си към учениците и каза: „Блажени са…“ Защото нито един истински ученик на Иисус не остава долу, понеже не е предназначен да почива в низините, а в лоното Авраамово.
Коментари върху Евангелието от Йоан
При описанието на Христовата беседа на планината евангелист Лука, както и Матей, най-напред цитира обещанията, които Христос дава на всички Свои последователи (т.нар. блаженства, от които Лука предава само четири, а Матей – девет).
“като подигна очи”. В Матей този израз съответства на думите: “отвори устата Си” (Мат. 5:2). И двата израза подчертават особената важност на момента.
“към учениците”. Около Христос, разбира се, най-отпред са били дванадесетте, зад тях са стояли Христовите ученици в общия смисъл на думата, т.е. множеството от Негови последователи, а по-нататък – обикновените слушатели, които може би са дошли тук само от любопитство. Според разказа на Лука в Своята беседа Господ е имал предвид първите две категории слушатели.
“бедни духом”. Тъй като е сигурно, че думата “духом” е вмъкната в Евангелието на Лука от Евангелието на Матей (в повечето от древните кодекси на Евангелието на Лука няма тази добавка), някои съвременни тълкуватели смятат, че евангелист Лука има предвид в това блаженство външното състояние на Христовите ученици, а именно, съвременното състояние на християнската църква, която се е състояла предимно от бедни хора (срв. Иаков 2:5; 1 Кор. 1:27 и т.н.). По същия начин и в следващите блаженства, които сякаш са адресирани към християни, търпящи страдание от различни външни бедствия и недостатъци (сякаш това се посочва от допълнението: “сега”), тези тълкуватели виждат отново само външни качества, които Христовите последователи трябва да притежават, за да имат право да получат блаженствата.
Не е възможно обаче да се съгласим с този възглед поради следните съображения.
Така че съвсем правилно е да разбираме блаженствата в Евангелието на Лука в смисъл, че Христос има предвид тук такава бедност и страдания, които правят понасящите ги верни наследници на Божието царство. А такава бедност може да бъде само смиреното съзнание, че човек не притежава “висшето” благо, към което човешката душа трябва да се стреми и което не се състои във външно благополучие или временно удовлетворение, а изпълва душата с по-висш, небесен мир и блаженство. Такива бедняци са не само Христовите ученици, които са изоставили професиите си, за да следват непрестанно Христос, но и всички, които не намират утеха в благата на този свят и които търсят Христос, за да чуят Неговото слово и да намерят пълна утеха в общуването с Него. Такива хора могат да се утешат от Неговото обещание, че имат дял в Божието Царство.
От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 3
блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Иисус казва: „Блажени бедните“ (Лука 6:20; Мат. 5:3). Но не всички бедни са блажени, защото бедността сама по себе си е неутрална. И добри, и зли могат да бъдат бедни — освен ако тук не разбираме под „блажен беден“ онзи, за когото говори пророкът, казвайки: „По-добре беден праведник, отколкото богат нечестивец.“
Блажен е онзи беден, който извика към Господа и Той го чу (Пс. 33:7); беден в грях, беден в пороци, беден, в когото князът на този свят не намира нищо; беден — подражател на Този Беден, Който беше богат и обедня заради нас.
Затова и Матей напълно изяснява това, казвайки: „Блажени нищите по дух“. Защото нищият по дух не се възгордява, не се превъзнася чрез плътски ум.
Следователно, първото блаженство е в това: когато отхвърля всякакъв грях, когато се съблека от всяка злоба, когато съм доволен в простотата и усещам нужда само от добро, а не жажда за зло. Най-висшето е, когато укротя нравите си.
Каква полза ще имам, ако се лиша от земните блага, но не стана кротък и смирен?
Тълкувание на Евангелието от Лука