и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!
и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!
Всички действия на Христос още от самото Му пришествие в света веднага са отбелязани със съпътстващо търпение. Първото от тях е това, че, слизайки от небесната висота на земята, Синът Божи не отказва да се облече в човешка плът и, макар Сам да не е грешник, приема върху Себе Си греховете на другите. Като оставя безсмъртието, Той търпи да стане смъртен, за да бъде, макар невинен, убит за спасението на виновните. Господ бива кръстен от раб, и Този, Който има власт да даде опрощение на греховете, не се погнусява Сам да измие Своето тяло във водната купел.
За благото на търпението
А сега пред теб ще застанат редица свидетелства, от които за всеки, който не е съвсем неразумен и не е лишен от Духа, ще стане ясно Божеството на Светия Дух – особено в Писанието. Обърни внимание на следното: Христос се ражда – Духът Го предхожда; Христос се кръщава – Духът свидетелства; Христос бива изкушаван – Духът Го води; Христос върши чудеса – Духът Го съпровожда;
Христос се възнася – Духът наследява.
За Светия Дух, слово 31
Защо тогава Той се кръсти и прие Духа? – питат някои. А ние отговаряме: Господ нямаше нужда от свето Кръщение, но по Своето човеколюбие откри за нас пътя към спасението. Защото, като вярваме в Отца и Сина и Светия Дух и като изповядваме тази неразделна истина пред мнозина свидетели, ние се очистваме от всяка сквернота на греха, обогатяваме се с причастието към Светия Дух, ставаме съобщници на Божествената природа и получаваме благодатта на осиновението.
Затова беше нужно Божието Слово, Когато подложи Себе Си на изтощение и не се погнуси да стане подобен на нас, да стане пример и път във всяко добро дело. И така, за да узнаем силата на светото Кръщение и колко голяма е ползата, която получаваме, когато пристъпваме към този дар, Той Сам започна делото и след Кръщението се моли, за да разбереш, възлюбени, че за онези, които веднъж са удостоени със светото Кръщение, най-подходящото дело е непрестанната молитва.
Коментари върху Евангелието от Лука
Нека сега разгледаме тайната на Троицата. Ние изповядваме, че Бог е Един, макар че изповядваме и Отца, и Сина. Макар да е писано: „Възлюби Господа, твоя Бог… и само Нему служи“ (Втор. 6:5, 13), Синът отрича, че е сам, като казва: „Но Аз не съм сам, защото Отец е с Мене“ (Йоан 16:32). И сега Той не е сам, защото Отец свидетелства, че Той е тук. Тук е и Светият Дух, защото Троицата никога не може да бъде разделена от Себе Си: именно сега се разтвори небето и Светият Дух слезе в телесен вид, като гълъб.
Тълкувание на Евангелието от Лука
“след като се кръсти, се молеше”. Иисус се кръстил и се молел, като по този начин ни учи, че кръстените трябва да се молят.
А Светият Дух слезе в телесен образ, за да Го видят човешките очи, и в чест на тялото Христово.
“Дух Светий”. (вж. коментарите към Матей 3:16).
“в телесен вид”. т.е. Той се явява в обикновения вид на гълъб.
“Ти си”. Думите на евангелист Лука са подобни на казаното от Марк в това отношение (при Матей има “този”), вж. Марк 1:11.
“В Тебе…”. Тук Лука отново предава гласа на Бог Отец като пряко обръщение към Христос (Матей и Марк – “в Когото”).
Няма посочени паралелни места.
Св. Амфилохий Иконийски (339-394)
Защо Светият Дух слиза във вид на гълъб? Защото благодатта на Кръщението изисква простота – за да бъдем прости като гълъбите (срв. Мат. 10:16). Благодатта на умиването изисква и мир – същия онзи мир, който гълъбицата някога донесе в ковчега, който единствен не погина при потопа. Този, Чийто образ беше онази гълъбица, сега слиза във вид на гълъб и ми разкрива, че онази маслинова клонка и онзи ковчег са предобрази на мира и Църквата. Сред бурните води на този живот Светият Дух донася на Своята Църква плодоносния мир.
И наистина, Давид, предусещайки с пророчески дух тайнството на Кръщението, възкликва: „Кой ще ми даде криле като на гълъб?“ (Пс. 54:7).
Тълкувание на Евангелието от Лука