От Лука свето Евангелие – глава 1 – стих 53

Под “гладни” [Мария] разбира целия човешки род, тъй като, с изключение на евреите, всички те гладуваха. Юдеите обаче бяха обогатени от даването на закона и от учението на светите пророци. Защото “на тях принадлежеше даването на закона, осиновлението, поклонението, обещанията”. Но те станаха безволеви с високо хранене и твърде въодушевени от своето достойнство; и след като отказаха да се приближат смирено до Въплътилия се, бяха отпратени празни, не носейки нищо със себе си – нито вяра, нито знание, нито надежда за благословения. Защото наистина те станаха и изгнаници от земния Йерусалим, и чужденци от славния живот, който ще се открие, понеже не приеха Царя на живота, а дори разпънаха Господа на славата, изоставиха извора на живата вода и погазиха хляба, слязъл от небето. И поради тази причина върху тях настъпи глад, по-тежък от всеки друг, и жажда, по-горчива от всяка жажда: защото това не беше глад за материалния хляб, нито жажда за вода, “а глад за слушане на Словото Господне”. А езичниците, които гладуваха и жадуваха, и с душата си, изтощена от мизерия, бяха изпълнени с духовни благословения, защото приеха Господа.

Тези думи ръководят постъпките ни дори по отношение на чувствените неща, като ни учат колко несигурни са всички земни притежания, които са толкова краткотрайни, колкото вълната, която се люшка насам-натам от силата на вятъра.

В духовно отношение цялото човечество страдаше от глад, с изключение на юдеите; защото те притежаваха съкровищата на преданието на Закона и ученията на светите пророци. Но тъй като не се уповаваха смирено на Въплътеното Слово, те бяха отпратени празни, като не отнесоха със себе си нито вяра, нито знание, и бяха лишени от надеждата за добри неща, като бяха отхвърлени както от земния Йерусалим, така и от бъдещия живот. Но онези от езичниците, които бяха [преди] грубо унизени от глад и жажда, [сега] бяха изпълнени с духовни блага, защото се бяха прилепили към Господа.