От Лука свето Евангелие – глава 1 – стих 3

“намерих за добре и аз”. Очевидно е, че написването на Евангелието е негово собствено дело, дело на неговото произволение. Но всъщност, както твърди Църквата, Светият Дух го е ръководил в това и евангелистът е изпълнявал тайнственото внушение на Духа. След това той сякаш приравнява себе си към онези “мнозина”, за които току-що е говорил (стих 1). Но в действителност, без съмнение, той е решил да направи повече от това, което са дали онези “мнозина”, иначе не би трябвало да се заеме с това дело.

“намерих за добре и аз”.

“грижливо проучих”. Евангелистът проверява всичко, което е научил от преданието, чрез свидетелствата на онези лица, които са участвали в описаните евангелски събития. Той не започва своето Евангелие непосредствено с излизането на Христос на проповед, а много по-рано, така да се каже, от самото начало (ἄνωθεν). Действително в първите две глави той описва историята на раждането на Йоан Кръстител и на Господ Иисус Христос. Накрая той иска да говори за всички неща (πᾶσιν). По тази пълнота и изчерпателност неговото Евангелие се различава от написаните преди това. Може би тук той има предвид и Евангелието от Марк, което – бидейки възпроизвеждане на разказите на апостол Петър, които, като произнесени по конкретни поводи, не обхващат цялото съдържание на евангелската история, – се отличава с особената си краткост и пропускането на много важни части (например историята на детството на Христос).

“грижливо проучих”

“наред”. Тук можем да видим указание както за хронологичен, така и за систематичен “ред”, но евангелистът все пак откроява повече хронологичната последователност, към която ще се стреми.

“наред”

“достопочтеният Теофил”. Виж “Повод и цел, място и време на написване на Евангелието”.

“достопочтеният Теофил”.

С тези думи ясно се разбира, че Лука не е бил ученик от самото начало, а е станал такъв с течение на времето; други са били ученици от самото начало, като Петър и Заведеевите синове. И те предали на Лука това, което сам не е видял и чул. Той пише на Теофил, човек, който вероятно е имал някакво значение и е бил управител; защото формата “достопочтени” не се е използвала освен за владетели и управители. Както например Павел казва на Фест: “Достопочтени Фесте”.