както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –
както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, –
Да бъдеш служител на Словото означава повече от това просто да Го слушаш. Защото тук не става въпрос за произнесеното слово, а за същностното: Словото, което стана плът и живя между нас (Йоан 1:14); не за обикновено слово, а за Небесното Слово, на което служеха апостолите. В книгата Изход се казва, че народът видя гласа Господен, но гласът не се вижда, а се чува. Какво е гласът, ако не звук, който се възприема не с очите, а с ушите? Наистина, по вдъхновение свише, Моисей провъзгласи, че гласът на Бога може да се види, защото се вижда с вътрешния ум.
В Евангелието обаче не се вижда глас, а нещо много по-важно — Словото. Ето защо свети евангелист Йоан казва: „Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота, защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам“ (1 Йоан 1:1-2).
По този начин виждаш, че апостолите и виждат, и чуват Божието Слово. Те виждаха Господа не само в плът, но и като Слово; те виждаха Словото, защото заедно с Моисей и Илия съзерцаваха славата на Словото. Съзерцаващите Неговата слава виждаха Иисус; онези обаче, които успяха да Го видят само в плът, не виждаха Иисус, защото Иисус може да се види само с духовните очи, а не с плътските.
Тълкувание на Евангелието от Лука
“както ни предадоха”. Това е подчинено изречение, отнасящо се до стих 1, което обяснява от какво са се ръководили “мнозина” в своите разкази.
“както”. По-скоро трябва да се преведе “според както”, “в съответствие с”
“предадоха”. Следователно преданието, и то именно устното, е източникът, от който “мнозина” са черпили материал за своите разкази. От кого е произлязло това “предание”, се посочва в следващите думи.
“бяха от самото начало” – т.е. от самото начало на тези “събития” (стих 1), или от началото на Христовото обществено служение на човешкия род, което съвпада с призоваването на апостолите (Евтимий Зигабен; срв. Йоан 15:27; Деян. 1:21 и сл.).
“очевидци и служители на словото”. Тук се имат предвид апостолите и онези Христови ученици, които са придружавали Христос от самото начало на Неговото публично служение. Тъй като отначало те вече са били очевидци на всичко, което Христос е вършил, то и след това, след Христовото възнесение, те стават проповедници на Евангелието (думите τοῦ λόγου в смисъл на “поучаване”, “проповядване”, срв. Деян. 14:25). При синоптиците не се среща терминът “слово” в смисъл на обозначаване на второто Лице на Светата Троица, както е в Йоан 1:1. Блаженият Теофилакт заключава от този стих, че евангелист Лука не е бил един от учениците на Христос, а е станал християнин в по-късен момент. Но той със сигурност е могъл да събере съвсем точни сведения за живота на Христос от апостол Павел и други апостоли и родственици на Христос (срв. Евсевий Кесарийски, Църковна история, V, 8).
Първо съборно послание на св. ап. Йоана Богослова – глава 1 – стих 1
Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота
Второ съборно послание на св. ап. Петра – глава 1 – стих 16
Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Онези, които от самото начало бяха очевидци и служители на Словото (Лука 1:2), не написаха, че Той е бил един [Божий Син] и друг [човек], а че е Един и Същ — едновременно Бог и човек, Единороден и Първороден. Той имаше първото име като Бог, а второто като човек, когато се роди сред мнозина братя (Римл. 8:29), уподоби се на нас и съчета със Себе Си не някой друг човек, както някои искат да мислят, а наистина стана човек, без да се откаже от това, което Той беше.
Защото, бидейки по природа Бог и безстрастен, Той доброволно пострада със собствената Си плът. И не даде за нас тялото на някой друг, а Самото Единородно Божие Слово, станало човек, предаде Себе Си на Бога и Отца като непорочна жертва.
Послания