Деяния на светите Апостоли – глава 1 – стих 1

„Първата книга“ – в славянския превод е „первое слово“, на гръцки език е τόν μεν πρῶτον λόγον. Тук имаме очевидна препратка към светото Евангелие, написано по-рано от Лука за Теофил (Лука 1:1 – 4). Поставяйки новото си произведение в отношение с първото, св. Лука иска да покаже, че както външно, така и по съдържанието на разказваните събития тази втора негова книга е директно продължение и развитие на първата, давайки заедно с нея обстойна история на основаването, разпространението и утвърждаването на Църквата Христова на земята.

„За всичко, що Иисус начена да върши“. Според обяснението на свети Йоан Златоуст тук се има предвид „за всичко, което е особено важно и необходимо“. А блажени Теофилакт допълва, „без да пропусне нито едно от съществените и необходими неща, от които се познава божествеността и истинността на проповедта“. Такива уговорки се правят от светите тълкуватели с оглед на факта, че другият евангелист – Йоан, е признал за невъзможно дело да се опишат всички събития от живота на Господа (Иоан 21:25).

„начена“. Показателен е буквалният смисъл на гореприведената фраза: „за всичко, що Иисус начена да върши“ (ῶν ήρξατο ο Ιησοῦς ποιεῖν τι καί διδάσκειν). Дееписателят сякаш иска да каже, че с цялата Си земна дейност Господ е само започнал, положил е началото на Своите дела и учение. Продължението на това начало ще бъде всичко по-нататъшно в делата на Неговите пратеници и техните наследници до свършека на света (Мат. 28:20), което ще бъде завършекът на великото Христово дело, което не е ограничено от никакви времена и срокове.