Съборно послание на св. ап. Иуда – глава 1 – стих 3

Тук апостолът посочва подбудата за написването на посланието. А именно: той пише това послание, загрижен за спасението на вярващите, за да не бъдат поради простотата си увлечени от най-гнусните еретици; иска да ги изобличи, описвайки развратения им живот и така да ги направи явни за незнаещите. За такива вече е говорил и апостол Петър, но апостол Юда пише по-обстойно. Казва, че те са предназначени (за осъждане), защото апостолите Петър и Павел вече са писали, че в последно време ще се появят съблазнители от този род (2 Петр. 1:1–2; 3:3; 2 Тим. 3:1–8). Още преди тях сам Христос бе казал: „Мнозина ще дойдат в Моето име и ще прелъстят мнозина; не ходете след тях“ (Лука 21:8), защото, като се наричат християни, с това име ще измамят мнозина. Апостолът говори за последователите на Николай, Валентин и Симон. Защото те, като чревоугодници и невъздържани, придавали на учението си благовиден облик, за да получат достъп до домовете и да прелъстят жени, затънали в грехове. Измисляйки някакви нощни обреди, те се предали на разврат. Оттук идва и това, че те отхвърлят нашия Господ Иисус Христос. Защото как да не се отрекат от Него онези, които с нечистия си живот отблъскват от себе си Учителя на всяко целомъдрие? Защото какво общо има светлината с тъмнината? (2 Кор. 6:14)

Грижата на апостола е общото спасение на хората в Христа, а основната задача на посланието му е увещанието да се подвизават (ἐπαγωνίζεσθαι) за вярата – тоест с пълна енергия и всички усилия да отстояват съхраняването и целостта на вярата Христова, веднъж завинаги предадена на хората. Такова изискване, задължително за християните по самото естество на изповядваното от тях учение (срв. Гал. 1:7; 2 Сол. 2:15), в конкретния случай е предизвикано от сериозната опасност за чистотата на християнската вяра, която идва от появилите се сред тях лъжеучители (Юда 1:4).