Съборно послание на св. ап. Иуда – глава 1 – стих 4

Благодатта на нашия Господ смекчи строгостта на Закона, в който се казвало: който извърши това и това – да бъде убит с камъни; който направи онова – да бъде предаден на огън. Господ смекчи суровостта на Закона чрез благодатта на Евангелието, която позволява извършените беззакония да бъдат очистени чрез покаяние и милостиня. Но някои сега превърнаха Божията благодат в повод за разпуснатост и се предават на греха без мярка, смятайки, че за стореното няма да отговарят пред строгостта на Закона.

За седемте съборни послания

Увещава онези, които веднъж са признали нашия Господ Иисус Христос за Спасител и са повярвали в Него, да се подвизават за вярата. Защото ако сме приели въплътеното Слово, но казваме, че Един е Този, Който е предвечно от Отца, а Друг е Този, Който е от Майката, и че Той е отделна личност, тогава как не се отричаме от Единия Господ и Владика? Защото Господ Иисус е един – по единството на домостроителството, понеже предвечното Божие Слово и Бог, възприел в славата на Божеството плът, насадена в Него от Светата Дева още от зачатието, е Един и Същият Владика на всички.

Апостолът, без да навлиза веднага в подробна характеристика на лъжеучителите, подчертава колко сериозни и гибелни са техните заблуди, като посочва, че осъждането им (гр. κρίμα) е предопределено отдавна (προγεγραμμένους) и е било предсказано от боговдъхновени носители на откровението. След това той започва да очертава умствения и моралния облик на лъжеучителите, наричайки ги нечестиви (ἀσεβεῖς). Апостолът обяснява това определение, като ги описва от две съществени страни: от морална гледна точка – „превръщат Божията благодат в извинение за разврат“; и от гледна точка на тяхната вяра – „отричат единствения Владика – Бога, и нашия Господ Иисус Христос“.

Това е основната характеристика на лъжеученията, разпространявани от появилите се ересиарси, която силно напомня на описанията на лъжеучителите във второто послание на апостол Петър (2 Петр. 2:1–2 и нататък). От разказите за ересите на Симон Магьосника и други еретически водачи в Евсевий (Църковна история, кн. II, гл. 13 и нат.), както и от преките свидетелства на св. Атанасий Велики и блажени Теофилакт, ясно се вижда, че тези лъжеучители са проповядвали, че грехът е без значение, и са отричали Христос (според „Синопсис“). Те не приемали Христос като въплътения Божи Син, а само като един от така наречените „еони“, и изкривявали християнското учение за благодатта, като правели извод, че развратът е допустим, уж с цел да се отслаби плътта (срв. Рим. 6:1).