От Йоана свето Евангелие – глава 15 – стих 26

“Ето, Аз ви изпращам Утешителя“, защото казва: „друг Параклит (Утешител) ви изпращам“ (ср. Йоан 14:16). Както Сам Той е Бог, така и Този, Който се изпраща, е Бог.

Ако Той беше по-голям от Духа, защото Го изпраща, то също и Духът би бил по-голям от Него, защото Го отведе в пустинята, за да бъде изкушаван (Мат. 4:1).

И как така каза: „за вас е по-добре Аз да отида, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас и няма да ви открие всяка истина“ (ср. Йоан 16:7, 13)? Как е възможно заминаването на Господа да бъде за добро и, понеже Той не е могъл да разкрие цялата истина, да дойде Дух Свети, Когото еретиците наричат творение, за да даде онова, което Господ не е дал?

И защо първият Утешител (Христос) не разкри цялата истина, а вторият (Дух Свети) ни я разкри според словото на Първия, след като Той (Христос) Сам е цялата истина?

“Той ще свидетелства за Мене”, за Моето Божество. Ако Отец по различни начини свидетелства за Мене, то, несъмнено, и Дух Свети по различни начини ще свидетелства за Мене. А ще свидетелства, като просветли вашите души за по-съвършено познание и като върши чудеса в Моето име.

Забележи, че и Синът, като равночестен на Бог Отец, изпраща Светия Дух, но Го изпраща от Отца, защото Дух Свети изхожда от Отца; а изхожда от Отца, понеже произлиза от Неговото същество. Затова и Дух Свети, подобно на Сина, знае всичко, което знае Отец.

Ако някой попита, защо тогава Дух Свети не се нарича Син, щом Той произхожда от същия Отец, ние ще отговорим: защото Той не се ражда, както Синът, но изхожда от Него по друг начин; а на родения подобава името Син, а на изхождащия – Дух.

Ако обаче някой продължи да пита какво е това изхождение, ще му отговорим със словата на Григорий Богослов, като ги изменим малко: кажи ни какво е раждането на Сина, и ние ще ти обясним какво означава изхождението на Дух Свети – и, като безумци, заедно ще се опитаме да проникнем в Божиите тайни.

Защо тогава Синът и Светият Дух не се наричат братя, щом имат един и същ Отец? Защото не произхождат от Него по един и същ начин: Синът се ражда, а Дух Свети изхожда.

За тази виновност на света, отхвърлил Христос, ще свидетелства Духът Утешител и самите апостоли, които могат да припомнят на света много факти от дейността на Христос, тъй като са били с Него от самото начало на служението Му („отначало сте с Мене“).

„изхожда от Отца“. Тук се съдържа учението за вечното изхождане на Светия Дух от Отца. Това проличава от следното: 1) за изхождането от Отца се говори като за нещо настояще и постоянно (ἐκπορεύεσθαι е в сегашно време), а за временното изпращане на Светия Дух в света Христос говори като за нещо бъдещо („Аз ще ви пратя“, срв. Иоан 14:16, 26). 2) Ако разбираме израза „изхожда”, в смисъл на бъдеще: „ще излезе”, то този израз би бил напълно излишно повторение на първите думи от стих 26 – „кога дойде” и „ще пратя”.

Западните тълкуватели (Лутард, Хенгстенберг, Холцман и др.) все пак настояват, че тук става дума само за „временно“ изпращане на Духа от Отца, тъй като, казва например Холцман,  точката, върху която се устремява или слиза Духът, е земята. Но по-скоро може да се каже, че тук за изхождането на Духа се говори самостоятелно: думата „изхожда” е добавена, за да обозначи отличителното свойство на Духа във вечността. В противен случай Христос, за да избегне всякакво недоразумение, би могъл да каже, ако имаше предвид само временно изхождане на Духа от небето: „Ние, тоест Аз и Отец, ще изпратим Духа. Защото по подобен начин Той обобщава Своето идване и идването на Отца в израза „Ние ще дойдем при Него…“  (Иоан 14:23).