От Йоана свето Евангелие – глава 15 – стих 25

Какво от всичко, извършено от Христос, е достойно за омраза или враждебност? Това ли, че Той ни избави от смъртта и тлението? Че Той ни освободи от жестокото господство на дявола, разруши властта на греха и въздигна робите в синове на Бога? Че чрез човеколюбието и милосърдието Си обяви за праведни тези, които бяха умъртвени от греховете си? Че ни направи съучастници на Светия Дух и Божествената природа, предостави ни самото жилище на светите ангели и направи Небето достъпно за хората? И не е ли справедливо Този, който ни дари и подготви за нас такива благословения, да бъде възхваляван с неизразими хвалебствия и да получава от нас непрестанни благодарности?

Тълкувание на Йоан

 „за да се сбъдне словото“. Учениците може би са мислили, че неверието на света е било неочаквано за техния Учител. Затова Господ им казва, че това неверие, тази омраза към Него от страна на света е изпълнение на старозаветното пророчество. Господ говори тук преди всичко за думите на св. пророк Давид, съдържащи се в Пс. 68:5. В него Давид описва гоненията на враговете си, но Господ вижда в Давид Своя първообраз, а в отношението на враговете към Давид вижда предобраз на онова отношение, което ще заеме светът към истинския Цар Израилев, потомъка на Давид по плът (поради тази причина псалм 68 е прието да се нарича месиански-първообразен). Същите мисли се съдържат и в Пс. 34:19 и 118:161.

Псалмите тук са наречени „закон“ в общ смисъл, защото евреите са смятали цялото Писание за ръководен принцип на живота. Наричайки закона „техен“, т.е. еврейския закон, Господ не иска да отрече задължителността на закона за Своите последователи, а само да посочи, че евреите твърде често са наричали закона свое свещено притежание. Именно тази опора сега говори срещу тях, като ги изобличава за несправедливото им отношение към Христос.