Мисълта, изразена в предходния стих, се повтаря тук в усилена форма (понятието „яде” тук не е обозначено с глагола φαγεῖν, а с по-силната и остра дума τρώγειν).
„е наистина питие“ (ἀληθής) т. е. за разлика от земната храна, която дава само телесен и временен живот, плътта и кръвта Христова дават истински живот – вечен и духовен – и затова може да бъде наречена истинска храна.
И така, не остава място за съмнение относно истината за тялото и кръвта на Христос: защото, според думите на Самия Господ и според учението на нашата собствена вяра, плътта е наистина плът, а кръвта – наистина кръв. Това е нашият житейски принцип. Докато сме в плът, Христос живее в нас чрез плътта Си. И ние ще живеем чрез Него, както Той живее. И така, ако ние живеем по естествен начин, като участваме в Него по плът, то и Той живее...
И така, не остава място за съмнение относно истината за тялото и кръвта на Христос: защото, според думите на Самия Господ и според учението на нашата собствена вяра, плътта е наистина плът, а кръвта – наистина кръв. Това е нашият житейски принцип. Докато сме в плът, Христос живее в нас чрез плътта Си. И ние ще живеем чрез Него, както Той живее. И така, ако ние живеем по естествен начин, като участваме в Него по плът, то и Той живее по естествен начин, като обитава в Отца по Дух.
По-горе Той беше казал: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот.“ А сега, за да покаже голямата разлика между телесната храна и питие и духовната тайна на Неговото тяло и кръв, добавя: „Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие”. И за да покаже големия разстояние между сянката и светлината, между образа и действителността, Той добавя: Не както бащите ви ядоха манна и умряха; но който яде от тоя хляб, ще живее...
По-горе Той беше казал: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот.“ А сега, за да покаже голямата разлика между телесната храна и питие и духовната тайна на Неговото тяло и кръв, добавя: „Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие”. И за да покаже големия разстояние между сянката и светлината, между образа и действителността, Той добавя: Не както бащите ви ядоха манна и умряха; но който яде от тоя хляб, ще живее вечно. В мистичен смисъл Капернаум, което значи “красив град”, означава света: а синагогата – еврейския народ. Смисълът е, че чрез тайната на въплъщението нашият Господ се е явил на света, а също така е преподал на еврейския народ Своите учения.
Проф. А. П. Лопухин
Мисълта, изразена в предходния стих, се повтаря тук в усилена форма (понятието „яде” тук не е обозначено с глагола φαγεῖν, а с по-силната и остра дума τρώγειν).
„е наистина питие“ (ἀληθής) т. е. за разлика от земната храна, която дава само телесен и временен живот, плътта и кръвта Христова дават истински живот – вечен и духовен – и затова може да бъде наречена истинска храна.
„е наистина питие“