От Йоана свето Евангелие – глава 6 – стих 56

[Тук] става дума за Тялото на Господа, за което Той казва, че дава да бъде вкусено заради вечния живот. Едновременно с величието на това благодеяние и на Своя дар, Той разкрива какво означава, че дава да се яде Неговата плът: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него“. Ако човек вкусва и пие, то това е знак, че както той пребъдва в Христос, така и Христос пребъдва в него, и както той живее в Христос, така и Христос живее в него. Ако човек се причастява, то е, за да не бъде изоставен. Затова Той ни учи и увещава с тайнствените думи, че ние, като ядем плътта Му, се оказваме в Неговото Тяло, ставаме Негови членове, докато Той е главата, без да се отказва от нашето единство с Него.

Нека не мислят онези, които недостойно участват в Божествените тайни, че чрез тях просто така ще се прилепят и ще се съединят с невидимия Бог. Това по никакъв начин няма да се случи за тях, нито пък някога ще стане. Само онези, които чрез причастието с божественото тяло на Господа и чрез умственото откровение докоснали се до невидимото Божество с духовното око и уста, са удостоени да видят и вкусят, че Господ е благ. Те не само ядат сетивно осезаемия хляб, но и Бога заедно с него духовно приемат, като едновременно ядат и пият — възприемайки двояко: видимото по видим начин, а невидимото по невидим.

Хранейки се по този начин, те се съединяват с Христа в двете Му природи, ставайки едно тяло с Него и съучастници в славата и Божеството Му.

Нравствено слово 14