защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 39
И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
От Йоана свето Евангелие – глава 8 – стих 29
Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.
Св. Григорий Богослов (Назиански) (329 – 389)
Ако това не беше казано от Самия снизходил, бихме могли да отговорим, че тези думи са произнесени от името на човека – не на Онзи човек, Когото разбираме в Спасителя (защото Неговата воля, напълно обожена, не противостои на Бога), а на човек подобен на нас. Понеже човешката воля не винаги следва Божията воля, а много често ѝ противоречи и ѝ се противопоставя.
Така разбираме и думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша; обаче не както Аз искам, а както Ти“ (Мат. 26:39). Защото е невероятно Христос да не е знаел кое е възможно и кое – не, и да противопоставя една воля на друга. Но понеже това е реч на Въплътилия се (както означава думата „слязъл“), а не на възприетото човечество само по себе си, ще дадем следния отговор: Тези думи не се казват, защото собствената воля на Сина е различна от волята на Отца, а защото такава отделна воля изобщо няма.
Смисълът на думите е следният: „Не върша Своя воля, защото нямам воля, отделна от Твоята; имаме една обща воля – и Ти, и Аз. Както Божеството ни е едно, така и волята е една.“ Има много изрази, в които нещо се казва общо и отрицателно, а не буквално утвърдително. Например: „Бог не дава Духа с мярка“ (Йоан 3:34) – а всъщност нито Бог измерва, нито Духът е измерим, защото Бог не се измерва от Бога. „Не за беззаконие мое и не за грях мой“ (Пс. 58:4) – тук не става дума за действителен грях, а за такъв, който го няма. „Не заради нашата праведност се молим“ (Дан. 9:18) – тоест защото ние не сме извършили правда.
Същото се разбира и от следващите думи. Каква е волята на Отца? „Всеки, който вярва в Сина, да бъде спасен и да получи възкресение в последния ден“ (Йоан 6:40). Нима това е воля на Отца, а Синът няма такава воля? Или благовестието за Него и вярата в Него не стават по Неговата воля? Кой би повярвал на това?
По същия начин се казва и че словото, което се чува от Сина, не е Негово, а на Отца (Йоан 14:24). Но както и да гледам, не мога да намеря – и мисля, че никой не може, как нещо общо може да бъде собственост само на едно лице. Следователно, ако така разсъждаваш за волята, разсъждението ти ще бъде правилно и благочестиво – в това съм уверен и всеки разумен човек ще го потвърди.