Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
А какво прави жената? Като чува думите Му: „Дай Ми да пия“, тя много разумно превръща думите на Христос в повод за въпрос: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мен, самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.“
Защо тя е мислела, че Той е юдеин? Може би го е познала по облеклото или по говора Му. Но обърни внимание колко предпазлива е жената. Ако е трябвало някой да се пази, то това е бил Иисус, а не тя. По думите ѝ не самаряните се отдръпват от юдеите, а юдеите не се сближават със самаряните.
И все пак жената, макар сама да не е подложена на това обвинение и мислейки, че другият го нарушава, не мълчи, а според своето разбиране се опитва да поправи онова, което ѝ се струва несъгласно със закона.
Някой може да се запита: как Иисус е поискал да пие от нея, след като законът не е позволявал това? А ако Той е предвиждал, че тя няма да Му даде вода, защо изобщо е поискал?
Какво да отговорим на това? Че за Самия Него нарушаването на подобни обичаи не е имало никакво значение. Този, Който е водил и други към преодоляване на юдейските правила, още повече е могъл Сам да ги престъпи. „Не това, което влиза в устата, осквернява човека“, е казвал Той, „а това, което излиза от устата, осквернява човека“ (Мат. 15:11).
Освен това разговорът Му с жената е могъл да бъде сериозно изобличение за юдеите, защото Той многократно ги е привличал към Себе Си и с думи, и с дела, но те не са Го последвали. А виж колко лесно жената се увлича дори от един прост въпрос.
“нямат сношение”, тоест не общуват, като се гнусят от тях като от полу-юдеи. Как е разбрала тя, че Той е юдеин? По облеклото или по говора Му. Но Иисус Христос, като не просто юдеин, а и Бог, пренебрегва този обичай, като по този начин поставя начало на привличането не само на самаряните, но и на всички народи по цялата земя. Самарянката пък, мислейки, че Той нарушава установения ред, Му говори открито и Му напомня за този обичай.
Виждате, че те са чуждородци. Юдеите изобщо не използвали техните съдове. А понеже жената била донесла със себе си съд, за да черпи вода, тя се учудила, че юдеин я моли да пие от него – нещо, което юдеите обикновено не правели. Но Този, Който искаше да пие вода, всъщност жадуваше за вярата на тази жена.
„бидейки иудеин“. Самарянката вероятно е познала в Христос юдеин както по чертите на лицето, така и по облеклото и произношението му. Пътешествениците казват, че самаряните не приличали външно на юдеите. Освен това дрехите на самаряните имали пискюли с небесно-син цвят, а юдеите – с бял. И накрая, самаряните се различавали от юдеите и по произнасянето на някои гласни и съгласни звуци. Така например те не могли да произнесат звука „с”.
„Защото юдеите…“ Това, разбира се, е бележка на самия евангелист.
Четвърта книга Царства – глава 17 – стих 24
Асирийският цар преведе люде от Вавилон, и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове, вместо Израилевите синове. И те владееха Самария и почнаха да живеят в градовете й.
От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 53
но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Въпросът е начало на научаването, а недоумението относно непознатите неща служи като корен на разбирането им. Така обикновено започва беседата. Именно поради това Спасителят премъдро се представя като пренебрегващ юдейските обичаи – за да даде повод за въпрос и чрез него да въведе в по-дълбоко познание.