От Йоана свето Евангелие – глава 4 – стих 6

Под „извор“ се има предвид кладенецът, понеже е имал изворна вода, както се вижда и от продължението на разказа. Той е наречен „на Яков“, защото именно той го е изкопал. Мястото, което Яков даде на Йосиф, е Сихем. Защото, когато Яков беше на смъртно легло в Египет и правеше завещание, каза на Йосиф: „Ето, аз умирам, но Бог ще ви върне от тази земя в земята на нашите отци. Давам ти Сихем като дял, отделно от братята ти – онова, което взех от аморейците с меча и лъка си“. Затова Сихем по-късно беше населен от племето на Ефрем, който беше първородният син на Йосиф, а околността около него – от десетте племена на Израил, над които управляваше отстъпникът Йеровоам.

И тъй, понеже те (десетте племена) многократно се съпротивляваха на Бога и многократно бяха изоставяни от Него, впоследствие цялото племе попадна в плен. Тогава асирийският владетел засели на тяхно място народи, събрани от различни страни, и ги нарече самаряни – по името на планината Самор. Както Яков, преминавайки оттам, подчини Сихем, както разказва историята, така и Христос сега, преминавайки, подчини Самария. Но Яков направи това, както сам казва, „със сабята и лъка си“, т.е. чрез изтребление и унищожение на предишните обитатели. А Христос — чрез слово и учение, т.е. за спасение. „Защото Иисус“, се казва, „уморен от пътя, седеше така край извора. Беше около шестия час.“

„Иакововият извор“. Не стигнал до самия град, Христос, уморен от пътуването в силната жега (времето е било вече обедно, горещо, когато на изток хората обикновено си стоят у дома), спрял да си почине до кладенеца. Този кладенец евангелистът нарича Яковов извор, според преданието на самаряните (срв. стих 12), но в Стария Завет за такъв кладенец не се споменава. От думите на самарянката проличава, че този кладенец се захранвал от извори, които излизали изпод земята. Водата, впрочем, стояла в кладенеца много ниско, тъй че без особено почерпало от него е било невъзможно да се пие. Очевидно Иисус бил уморен от пътуването повече отколкото Неговите ученици, които отишли в Сихар да купят храна. Времето било „около шестия час“ на деня, т. е. по еврейското броене около дванадесет часа на обед– най-горещата част от деня.

„тъй“. Умореният Христос е седнал до кладенеца – „тъй” (οὕτως. Тази дума в руското евангелие е останала без превод, т. е. вероятно направо на земята). Недалеч от Него може би бил любимият Му ученик Йоан.