От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 29

“Който има невеста, младоженец е”. Ако към Този Младоженец не идваше невестата, сиреч народът, тогава аз, сватовникът, бих скърбял; а сега, когато това се случва, аз силно се радвам, защото виждам, че Младоженецът, Христос, призовава невестата, тоест народа, и го поучава.

А приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца“.

Не напразно е казал „който стои“, а с това показва, че неговото дело е завършено и той вече стои без действие, и че му остава само да стои и да слуша учението на Христос и беседата Му с невестата.

„Тази моя радост се изпълни“. „Моята радост, – казва, – се изпълни при Младоженеца“. Делото, което ми бе поверено като сватовник, виждам, че се увенча с успех.

И тъй, Господ е Младоженецът на всяка душа; брачната стая, в която става съединението, е мястото на кръщението, сиреч Църквата; Той дава на невестата залог — опрощение на греховете и общение със Светия Дух, а останалото — в бъдещия век, когато ще въведе достойните в по-висши и съвършени тайнства. Забележи още, че Младоженец е не друг, а единствено Христос, а всички учители са сватовници, както и Предтечата. Защото дарител на благата е не друг, а единствено Господ; всички останали са посредници и служители на благата, дадени от Господа.

Разяснявайки своето отношение към Христос, Кръстителят сравнява себе си с приятеля на младоженеца, който при евреите е играел главната роля в целия процес на сключването на брака. Разбира се, този приятел е бил твърде доволен, когато е виждал, че сватовството му е достигнало желания край и когато слушал разговора на новобрачната двойка. Кръстителят също е подготвил хората да приемат Христос, Който сега събирал около Себе Си общност от вярващи или Църква, защото Църквата е невестата на Този Небесен Жених (2 Кор. 11:2). От тези думи на Кръстителя можем да заключим, че той е знаел и преди да му го съобщят учениците за успеха, който е имал Христос в Юдея, и това му е давало радостна увереност, че делото на Христос ще достигне желаната цел.

Разумната същност, част от която е и душата на човека, сама от себе си не е способна да ражда блага (добродетели, бел. пр.), макар че е възприемчива към тях. Така тя подобно на жена е предопределена да ражда добродетели, както практически (πρακτικάς), така и умствени (διανοητικάς), само чрез друг. Затова ще я нарека невеста и то не на някой случаен, а единствено на Сеяча на благата. А този не е друг, освен Иисус, за Когото казахте, че кръщава, и за Когото съм свидетелствал, че всички трябва да дойдат при Него. Затова, ако и вие желаете да родите блага, идете при Него. Защото и вие сте част от Невестата, бидейки от същността на разумните същества.

Тълкувание на Евангелието от Йоан