Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.
Той трябва да расте, пък аз да се смалявам.
Ако делото на Йоан сега е към края си, а делото на Христос все повече нараства, то тъй е подобавало да бъде. Обяснение на тези думи се дава по-долу, в речта за достойнството на Христос.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„Моето, – казва, – дело се завърши и аз предадох народа Нему. Затова моята слава трябва да намалява, а Неговата — да нараства“. Как обаче намалява славата на Предтечата? Както утринната зора бива закрита от слънцето и на мнозина се струва, че светлината ѝ угасва, макар в действителност да не угасва, а само да се засенчва от по-голямата светлина, така, без съмнение, и денницата, Предтечата, бива покривана от мисленото Слънце, и затова се казва, че той намалява. А Христос „нараства“, защото за кратко време прави Себе Си известен чрез чудеса.
Той не нараства по мярка на напредък в добродетелта – далеч да бъде такава мисъл! Това е празнословие на Несторий. Но „нараства“ по мярка на проявлението и откриването на Своето Божество; защото постепенно, а не изведнъж, Той разкрива, че е Бог.