От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 26

Забележи кротостта на светеца и неговата правдивост. Кротостта се проявява в това, че той не им отговаря сурово, въпреки тяхната надменност; правдивостта – в това, че със смелост свидетелства за славата на Христа и не я прикрива, за да си спечели добро име, а открито заявява: аз кръщавам с кръщение несъвършено (защото кръщавам само с вода, която не дава прошка на греховете), но подготвително за приемането на духовното Кръщение, което дарява опрощение на греховете.

„Сред вас стои Един, Когото вие не познавате.“ Господ се бе смесил с народа и затова не знаели кой е Той и откъде е. Някой може да каже и в друг смисъл, че Господ стоял сред фарисеите, а те не Го познавали. Тъй като те на вид усърдно се занимавали с Писанията, а в тях се възвестявал Господ, Той бил „сред“ тях – тоест в сърцата им, но те не Го познавали, защото не разбирали Писанията, макар да ги носели в себе си. Може да се разбира и в този смисъл: че Господ, като Посредник между Бога и човеците, стоял „сред“ фарисеите, желаейки да ги примири с Бога, но те не Го познали.

Благословеният Кръстител много търпеливо понася търсещите грешки и много уместно използва казаното за себе си като основа за спасителна проповед. Той учи онези, които бяха изпратени от фарисеите, дори против тяхната воля, че Христос вече е на вратата. „Защото аз,“ казва Кръстителят, „извършвам въвеждащо Кръщение, като измивам осквернените от греха с вода като начало на покаяние и ги уча да се възкачат от по-нисшето към по-съвършеното. Така се изпълнява на дело това, което ми беше заповядано да проповядвам: „Подгответе пътя на Господа“.