Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
Йоан постоянно прибавя: „Идещият след мене“, за да покаже, че неговото кръщение не е съвършено, а е подготвително за духовното Кръщение.
„Който Ме изпревари“ – тоест по-почитан и по-славен от мене, дотолкова, че аз не се смятам достоен дори да бъда сред последните Негови слуги. Защото да развързваш ремъка на обувките е дело на най-низшето служение.
Зная и съм чел у един от светите отци такова тълкувание: „обувката“ навсякъде се разбира като плътта на грешниците, подлежаща на тление, а „ремъкът“ или връзката – като оковите на греха. И тъй, Йоан можел да развързва ремъка на греховете у онези, които идвали при него и се изповядвали, защото те пристъпвали вързани с оковите на собствените си грехове; и, като ги увещавал към покаяние, им показвал пътя към пълното сваляне на този ремък и на греховната „обувка“. Но у Христа, не намирайки никакъв ремък, никакви окови на греха, естествено не можел и да ги развърже. А защо не намирал? Защото Той не извърши грях и не се намери лъжа в устата Му (1 Петр. 2:22).
Под „обувка“ се разбира още и явяването на Господа сред нас, а „ремъкът“ ѝ означава начина на въплъщението – как Словото Божие се е съединило с тялото. Този начин не може да бъде „развързан“, тоест напълно обяснен. Защото кой е способен да изясни как Бог се съедини с плът?
Не Мойсей е младоженецът на Църквата, защото на него беше казано: „Развържи обувките на нозете си“ (Изх. 3:5: събуй си обущата от нозете, по синодалния превод на БПЦ, бел. р.), за да отстъпи място на своя Господ. Не беше и Иисус, синът на Навин, защото и на него беше казано: „Развържи обувките на нозете си“ (Иисус Навин 5:15, събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свято), за да не бъде смятан поради подобието на името си за Младоженеца; никой друг не е Младоженец, а само Христос е Младоженецът, за Когото Йоан казва: „Който има невеста, младоженец е“ (Йоан 3:29).
И така, те събуват обущата си, но не могат да бъдат развързани обувките на Този, за Когото Йоан казва: „Аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му.“ За кого другиго, ако не за Божието Слово, е подходящо да се говори: „Нозете Му са като мраморни стълбове, утвърдени на златни основи“ (Песен на песните 5:15). Защото само Христос влиза в душите и шества в умовете на светиите, върху които, като върху златни и скъпоценни основи, са отпечатани стъпките на Небесното Слово.
Пет книги за вярата
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
„Да развържа ремъка“. Срв. тълкуванието към Мат. 3:11. Вж. също Мат. 3:15.