И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
„И от Неговата пълнота всички ние приехме“. Тук евангелистът продължава своето слово за Христос. Сега обаче той не се позовава само на това, което са съзерцавали единствено апостолите (срв. стих 14), а говори за това, че всички вярващи в Христос са приели от пълнотата, т. е. от извънредното изобилие духовни блага, които е могъл да дарува Христос, като пълен с благодат и истина. Какво собствено са приели апостолите и другите вярващи – евангелистът не казва, бързайки по-скоро да посочи най-висшия от даровете – благодатта (χάριν αντί χάριτος). Някои (например проф. Муретов) заменят израза „благодат въз благодат” с израза „благодат за благодат”, предполагайки, че евангелистът тук има предвид, че Христос за нашата благодат, т. е. любовта на хората, отговаря от Своя страна с благодат или любов, (с. 670 Дух. Чтения 1903 г.). Но с такъв превод не можем да се съгласим, защото любовта на вярващите към Христос едва ли може да се поставя на еднаква висота с любовта на Христос към вярващите (ср. Рим. 4:4; 11:6). Освен това, думата „благодат” не се употребява в Новия Завет за обозначение на отношението на вярващия към Христос. По-правилно е да виждаме тук указание за замяната на едни дарове на благодатта с други, все по-висши и по-висши (αντί тук значи: “вместо”). Христос при самото призоваване на учениците им е обещал, че ще се удостоят да видят от Него по-големи неща от онова, което току-що са видяли (Йоан 1:50). Скоро след това започнало да се изпълнява това обещание (Йоан 2:11) и, накрая, вярващите са получили от Христос най-висшия дар на благодатта – Светия Дух.
Както лозовите пръчки са едносъщни с лозата и произлизат от нея, така и ние, имайки телата си еднородни с тялото на Господа, получаваме от Неговата пълнота, и имаме в Него корен за Възкресението и спасението. Отец е наречен земеделец, защото Той обработи чрез Словото лозата, която е човешката природа на Спасителя, и Той чрез Словото приготви за нас пътя към Царството. И никой не идва при Господа, освен ако Отец не го привлече към Него.
Той е първоизточник и корен на всички блага, самият живот, самата светлина и самата истина. Той не задържа богатството на благата само за Себе Си, но ги излива върху всички останали, като дори след това остава пълен. Защото не намалява, когато дава на другите, а винаги извира и споделя тези блага с всички, като остава в същото съвършенство.
Тълкувание на Евангелието от Йоан
Той е първоизточник и корен на всички блага, самият живот, самата светлина и самата истина. Той не задържа богатството на благата само за Себе Си, но ги излива върху всички останали, като дори след това остава пълен. Защото не намалява, когато дава на другите, а винаги извира и споделя тези блага с всички, като остава в същото съвършенство.
(Тълкувание върху Евангелието от Йоан)
Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 1 – стих 6
за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,
Послание на св. ап. Павла до Колосяни – глава 1 – стих 19
понеже в Него благоволи Отец, да обитава всичката пълнота,
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Това са думи на Предтечата, който говори за Христа, че всички ние – има предвид пророците – приехме от Неговата пълнота. Защото Той притежава благодат не такава, каквато имат духовните хора, а, бидейки извор на всяко добро, на всяка мъдрост и пророчество, изобилно я излива върху всички достойни. И при това изливане остава пълен и никога не се изтощава.
И ние приехме „благодат“, сиреч благодатта на Новия Завет, вместо благодатта на законоположението. Понеже онзи Завет остаря и овехтя, вместо него приехме Новия.
Но защо, ще кажат някои, е нарекъл и Стария Завет благодат? Защото и юдеите бяха осиновени и приети по благодат. Защото е казано: „Не защото сте многобройни ви избрах, а заради бащите ви.“
И старозаветните бяха приети по благодат, и ние, очевидно, сме спасени по благодат.