за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,
за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,
От Матея свето Евангелие – глава 3 – стих 17
И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 5 – стих 15
Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.
Няма тълкувания
„за да бъде хвалена“. Бог не е имал за пряка цел в Своето дело спрямо хората собственото Си прославяне: това би противоречало на вече посочения мотив на Божиите действия, а именно любовта. Тук апостолът само посочва онова, което естествено трябва да произлезе от само себе си като следствие от Божиите действия.
„на славата на Неговата благодат“. Думата „слава“ тук определя думата „благодат“. „Благодатта“, тоест Божието благоразположение към хората, е славна и величествена, и ние естествено я възхваляваме.
„с която Той ни е облагодатствал“. Тези думи са преход към следващото описание на състоянието, в което християните вече се намират. По-рано ставаше дума за онова, което Бог е извършил за тях преди действителното им призоваване в Църквата. Сега Бог ги е „облагодатствал“, тоест дарил им е изобилно Своята благодат; срв. Ин. 1:16.
Според тълкуването на св. Йоан Златоуст и някои други древни тълкуватели, тук е вложена и мисълта, че Бог чрез Своята благодат ни е направил любими или благоугодни Нему, разбира се, чрез това, че Неговият Син ни е очистил със Своята кръв от всеки грях.
„чрез Своя Възлюбен“. Съобразно контекста на речта този израз трябва да се разбира като обозначение на „Възлюбения от нас“. Такова разбиране съответства и на заключителните думи на посланието; вж. Еф. 6:24.