От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 14

След като каза, че ние, вярващите в Христа, ако пожелаем, ставаме чеда Божии, евангелистът добавя и причината за това велико благо: „Искаш ли – казва – да узнаеш какво ни дарува това осиновение? Това, че Словото стана плът.“

Когато чуваш, че Словото стана плът, не мисли, че То е изоставило Своята собствена природа и се е превърнало в плът (защото тогава не би било Бог, ако се бе изменило и преобразило), а че, оставайки това, което е било, е станало онова, което не е било.

Оттук Аполинарий Лаодикийски извел ерес. Той учел, че Господ и Бог наш не възприел цялото човешко естество – тоест тяло с разумна и словесна душа, – а само плът без разумна душа. „Каква нужда – казвал той – имал Бог от душа, щом Неговото Божество управлявало тялото, както у нас душата управлява тялото?“ И смятал, че намира основание за това в думите: „Словото стана плът“. „Не е казал – твърдял той – че Словото стана човек, а ‘плът’; следователно То не е приело разумна душа, а само безсловесна плът.“

Но този нещастник не знаел, че Писанието често назовава цялото чрез част. Например, когато иска да спомене целия човек, го нарича с частта „душа“: „всяка душа, която не се обреже, ще бъде изтребена“ (Бит. 17:14) – вместо „всеки човек“. Също така Писанието нарича целия човек „плът“, когато казва: „и ще види всяка плът спасението Божие“ (Ис. 40:5). Тук е трябвало да се каже „всеки човек“, но е употребено „плът“.

Така и евангелистът, вместо да каже „Словото стана човек“, казва „Словото стана плът“, назовавайки човека, състоящ се от душа и тяло, чрез една от частите му. А понеже плътта е напълно чужда на Божественото естество, евангелистът вероятно я споменава, за да покаже необикновеното снизхождение Божие – за да се удивим на неизказаното Му човеколюбие, по което Той заради нашето спасение прие върху Себе Си онова, което е напълно различно и чуждо на собствената Му природа – именно плътта. Защото душата има някакво сродство с Бога, а плътта – никакво.

Затова мисля, че евангелистът употребява тук само името „плът“ не защото душата не е била възприета, а за да подчертае колко чудно и страшно е това тайнство. Защото ако въплътеното Слово не бе приело човешка душа, нашите души не биха били изцелени; понеже това, което не е прието, не е и осветено. И колко нелепо би било! Първо се разболя душата (защото тя в рая се поддаде на думите на змията и се измами, а след нея и тялото), а да бъде приета, осветена и изцелена само плътта, слугинята, а господарката – душата – да остане неприета и неизцелена!

Нека Аполинарий да заблуждава. А ние, когато чуваме, че Словото стана плът, вярваме, че То стана съвършен Човек – защото Писанието има обичай да нарича човека чрез една от частите му – плът или душа.

С това изречение се опровергава и Несторий. Той учел, че не Сам Бог Слово е станал Човек, заченат от пречистите кърви на светата Дева, а че Девата родила човек, който, украсен с всякаква добродетел, приел в себе си Словото Божие, съединило се с него и даващо му власт над нечистите духове; и така говорел за двама синове – единият син на Девата, човекът Иисус, а другият – Син Божий, съединен с този човек неразделно, но по благодат, отношение и любов.

Но ако той искаше, щеше да чуе какво казва този блажен евангелист: „Словото стана плът“. Не е ли ясно изобличението? Самото Слово стана Човек. Евангелистът не казва: „Словото, намерило човек, се съедини с него“, а „Само То стана Човек“.

С това изречение се опровергават и Евтихий, и Валентин, и Манес, които твърдели, че Словото Божие се явило призрачно. Нека чуят, че Словото „стана“ плът; не е казано, че се „представи“ или „показа“ като плът, а че стана плът истинно и по същество, а не привидно. Защото е нелепо да вярваме, че Синът Божий, Който по същество и по име е Истина (Йоан 14:6), би излъгал в Своето въчовечаване. А привидното явяване неизбежно би довело до такъв извод.

“и живя с нас”

Понеже евангелистът по-горе каза, че Словото стана плът, за да не помисли някой, че Христос накрая е станал едно-единствено естество, той добавя: „и обитаваше между нас“ (ἐσκήνωσεν), за да покаже двете естества – едното наше, а другото на Словото. Защото както обиталището е от едно естество, а обитаващият в него – от друго, така и когато се казва, че Словото е пребивавало в нас, тоест в нашето естество, трябва да се разбира, че Неговото Естество е различно от нашето. Нека се засрамят арменците, които почитат едно естество.

И тъй, с думите „Словото стана плът“ научаваме, че Самото Слово стана Човек и, бидейки Син Божий, стана и син на жена, която поради това с право се нарича Богородица, понеже роди Бога по плът. А с думите „пребиваваше между нас“ се научаваме да вярваме, че в единия Христос има две Естества. Защото макар Той да е един по Ипостас, или по Лице, по Естество е двояк – Бог и Човек; а божественото и човешкото естество не могат да бъдат едно, макар и да се съзерцават в един Христос.

“пълно с благодат и истина”,

защото всичко, което пророците и сам Моисей говореха и вършеха, беше образ и предобраз, а онова, което Христос говореше и вършеше, беше изпълнено с истина, понеже Той Сам е благодат и истина и ги дарява на другите.

Къде видяха тази слава? Може да се мисли, че апостолите я видяха на планината Тавор; но справедливо е да се разбира, че те я видяха не само там, а във всичко, което Той говореше и вършеше.

Какъв беше начинът на Неговото идване при нас? Защото, бидейки по природа Бог, Който изпълва всичко, как, както казва блаженият евангелист Йоан, „беше в света“, при все че Сам Той е Господ? И как беше изпратен от Отца, когато като Бог Той е Творецът и Подателят на всичко? Защото всичко бе сътворено чрез Него.

Мъдрият евангелист Йоан ни учи, като казва: „И Словото стана плът“ (Йоан 1:14). Но може би някой ще попита: „Какво тогава? Престана ли да бъде Слово и се промени в плът? Отказа ли се от Своето величие, като се преобрази в нещо, което преди не беше?“ Не, далеч от това!

Защото по природа Той е неизменяем и непроменлив. Когато евангелистът казва, че Словото стана плът, той има предвид, че прие човешка природа, подобна на нашата. Защото и ние самите често сме наричани „плът“. Писано е: „И всяка плът ще види Божието спасение“ (Лука 3:6), с което се разбира, че всеки човек ще го види.

И така, докато неизменно остава Онзи, Който беше, Той, като прие нашето подобие, се нарича „станал плът“.

За да разберем въплъщението на Словото и неизказаното Му раждане от приснодевата Мария и за да осъзнаем дълбоко тайната на божествения план за спасението на човешкия род, скривана от векове (Ефес. 3:9), ще ни помогне следният познат образ:

При сътворението на прамайката Ева Бог взе одушевената страна на Адам и я завърши като жена. Затова не вдъхна в нея дихание на живот, както направи с Адам, а частта, която взе от неговата плът, завърши в тяло на жена. Начатъкът на духа, който тя получи заедно с одушевената плът, Бог усъвършенства като жива душа, създавайки с двете заедно друг човек.

По същия начин Творецът и Създател Бог взе от Света Мария одушевена плът като квас, малка наченка от нашата природа – т.е. от душата и тялото заедно – и я съедини със Своята непостижима и необятна Божественост. По-точно, Той съедини цялата ипостас на Своята Божественост с нашата природа, съединявайки ги неразделно и направи тази плът свят храм. Така Творецът на Адам стана непроменимо и неизменно съвършен Човек.

За въплъщението на Словото и по какъв начин То се въплъти заради нас

Нравствени слова, Слово 1

Тук започва третата част на предговора, в която евангелистът определя по-точно идването на Логоса като въплъщение и изобразява пълнотата на спасението, което въплътилият се Логос е донесъл със Себе Си.

„И Словото стана плът“. Продължавайки словото за Логоса и Неговото появяване в света, евангелистът казва, че Логосът е станал плът, т. е. човек  (изразът „плът” обикновено в Свещеното Писание обозначава човек в пълния смисъл на тази дума – с тяло и душа (Срв. Бит. 6:13; Ис. 40:5 и др.). При това обаче евангелистът ни най-малко не намеква, че с въплъщението Си Словото е претърпяло някакво умаляване на Своята Божествена природа. Умаляването е засягало само „формата“ на съществуване, а не същността. Логосът е бил и е останал Бог с всички Божески свойства, и Божията и човешката природа в Него са пребивавали неслято и неделимо.

„И живя между нас“. Приелият човешка плът Логос е живял, т. е. пребивавал е и между апостолите, към които евангелистът причислява и себе си. Говорейки, че Логосът е живял (έσκήνωσε) с апостолите, евангелистът иска да каже, че по този начин се е изпълнило обещанието на Бога да пребивава с хората (Иез. 37:27; Иез. 43:9 и др.) 

„Пълно с благодат и истина“. Тези думи трябва да стоят в самия край на стиха, както в гръцкия и славянския текст.

„И ние видяхме славата Му“. По-точно: ние съзерцавахме, гледахме с удивление, благоговение (έθεασάμεθα) славата Му, т. е. на въплътилия се Логос. Славата Му се е откривала най-вече в Неговите чудеса, напр. в преображението, което се удостоили да видят само трима апостоли и между тях Йоан, а също в учението и дори в самото Му понизяване.

Слава като на Единороден от Отца, т. е. такава слава, каквато Той е трябвало да има като Единствен Син Божи, имащ несравнимо по-голям дял, отколкото другите Божии чеда, станали такива по благодат. Изразът „от Отца” (παρά πατρός) не може да се отнася към думата „единороден” (тогава би бил поставен вместо предлога παρά предлогът εκ). Този израз определя „славата”, която имал Логосът: тази слава е получена от Него от Отца.

„Пълно с благодат и истина“. В гръцкия текст изразът „пълно” (πλήρης) не е съгласуван с най-близкото съществително „слава“, а също не е съгласуван и с местоимението „Му“. Независимо от това, най-естествено е този израз да се отнася към местоимението „Му“, а и от граматическа страна такова съгласуване няма да изглежда странно, тъй като при гърците (около времето на Раждането на Христос) думата πλήρης често се е употребявала като несклоняема (Холцман с. 45). По този начин Логосът тук е назован пълен с благодат, т. е. с божествена любов и милосърдие към хората, и истина, която се е проявила и в Неговото учение и живот, в който не е имало нищо привидно, а всичко е било действително, тъй че словото е било винаги съгласувано с делото.

По какъв начин Божеството се яви в плът? Ами така, както огънят в желязото: без да сменя мястото си, но давайки му от своята сила. По същия начин, огънят не намалява, като дава от силата си на желязото, а изцяло го изпълва със себе си, като му става причастен. По такъв начин и Бог Слово не се отделя от Самия Себе си и „обитава с нас“ (Иоан 1:15), без да претърпи никаква промяна. „И Словото стана плът“ (Иоан 1:15). И небето не опустя от Съдържащия го,  и земята Го прие в лоното си. Тук не мисли за някакво спускане на Божеството, защото на Него не Му е свойствено да преминава от място на място, подобно на телата.

[Словото] стана човек, а не просто дойде в човек. И това е необходимо да се знае, за да не бъдат измамени някои от безбожните, които биха подвели други да мислят, че както в предишните времена Божието Слово идваше във всеки от светиите, така и сега Словото се е явило в човек, за да го освети, както се е явявало и в другите. Защото ако беше така, ако се беше явило само в човек, нямаше да има нищо удивително, нито тези, които Го видяха, биха се удивлявали и казвали: „Какъв е този?“ и „Защо ти, бидейки човек, правиш себе си Бог?“ Те бяха свикнали да чуват: „И беше Слово Господне към всеки от пророците.“ Но сега, след като Божието Слово, чрез Което всичко е създадено, прие да стане Син Човешки и се смири, като прие образа на слуга, затова кръстът на Христос е за юдеите съблазън, а за нас Христос е Божия сила и Божия мъдрост. Защото, както казва Йоан, Словото стана плът; както в Писанието е обичайно да се нарича човека „плът“.

Срещу арианите, Три слова

И бе приета истината на тялото, и мъдростта си съгради дом; Словото стана плът и живя сред нас, т.е. в самото тяло, което прие от човек, и оживи с духа на разумна душа. Неизменият Бог прие образа на слуга, за да бъде считан като човек от неверниците, а от вярващите да бъде разкрит като Бог. Защото Синът Божи, бидейки Бог преди вековете, благоволи да стане син на свята жена, и Невидимият стана видим, и Богатият заради нас обедня, и Неподатливият на страдание и Безсмъртният страда като човек.

За Благовещение (в някои ръкописи приписвано на св. Григорий Нисийски)

На всички е ясно, че плътта е материя и сътворено нещо. Следователно, аз почитам материята и с благоговение я уважавам и й се покланям, защото чрез нея стана моето спасение. Почитам я обаче не като Бог, а като изпълнена с божествена енергия и благодат. Не е ли материя дървото на кръста, тройно благословено и тройно блажено? Не е ли материя свещената и свята планина, мястото на Черепа? Не е ли материя животворната скала, светият гроб, изворът на нашето възкресение? Не е ли материя мастилото и кожите на евангелията? Не е ли материя животворната трапеза, която ни предоставя хляба на живота? Не са ли материя златото и среброто, от които се изработват кръстове и свети икони, и чаши? И не е ли над всичко това материята на тялото и кръвта на моя Господ? Или премахни почитта и поклонението към всички тези неща, или приеми църковното предание и поклонението на иконите, които се освещават в името на Бога и на Божиите приятели, и поради това се осеняват с благодатта на Светия Дух.

За отричащите светите икони, слово 2

Словото Божие, разбирайки, че хората не могат да се освободят от тлението по друг начин, освен чрез смъртта, трябваше да приеме тяло, което може да умре. Тъй като самият Той, като безсмъртен Син на Отца, не можеше да умре, Той взе върху Себе Си човешко тяло, за да може това тяло, чрез смъртта си, да стане способно да унищожи смъртта за всички. Благодарение на Божественото присъствие на Словото това тяло остана нетленно и чрез благодатта на възкресението, тлението, което осъждаше хората, спря.

Словото Божие, по-висшо от всички, принесе Своето съвършено и безгрешно тяло като жертва, за да унищожи смъртта за всички хора. По този начин Той изпълни дълга на човека към смъртта и като безсмъртен Син на Бога даде на всички обещанието за нетленност чрез възкресението.

Както когато велик цар влезе в град и се настани в една от неговите къщи, този град се удостоява с голяма чест и вече не може да бъде разрушен от врагове или разбойници, така и Царят на всичко, като прие човешко тяло, почете и защити човешката природа, унищожавайки властта на смъртта.

За въплъщението на Словото