като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 1 – стих 7
та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос,
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 5 – стих 3
Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
Проф. А. П. Лопухин
И така, ако изкушенията, изпращани от Бога, трябва да приемаме с пълно покорство на Неговата воля, с радост и душевна сила, то от изкушенията, които заплашват нашата вяра и нравственост, трябва да се предпазваме както чрез безгрешността на нашия живот, така и чрез молитвата към Небесния Отец, като просим Той да ги отстрани от нас, при условие, че това е по Неговата свята воля.
Но въпреки това различие в изкушенията, „търпението е полезно при всеки техен вид“ (блаж. Теофилакт).
За този очистващ и възвисяващ характер на изпитанията и скърбите единодушно говорят и св. апостол Яков (ст. 3), и апостол Павел (Рим. 5:3).
Търпението (ὑπομονή) означава непоколебимост в добродетелта и представлява съществено условие за истинското християнско съвършенство.
Само чрез търпение се преодоляват пречките по пътя към нравственото съвършенство. Само при такова търпение всички добродетели се събират в единство и придобиват устойчивост в душата на човека.
Само тогава християните могат с надежда да очакват, че ще бъдат „съвършени“ (τέλειοι), тоест че напълно ще достигнат целта на своето битие, „във всяка пълнота, без никакъв недостатък“ (ὁλόκληροι, ἐν μηδενί λειπόμενοι).