А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 2 – стих 16
имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.
Проф. А. П. Лопухин
Апостол Павел не желае тук да излага историята на Йерусалимския събор, а иска да каже само за своето лично отношение към първенствуващите апостоли и към юдеохристияните в Палестина. Затова той не говори за повода и целта на своето пътуване до Йерусалим този път, както направи в Гал. 1:18. Той казва само, че е отишъл този път „по откровение“ – може би дадено лично на него или на някого от християните в Антиохийската църква, но във всеки случай не по собствено разсъждение. Той не е намирал за необходимо сам да ходи в Йерусалим, но се е подчинил на „откровението“, като същевременно се е възползвал от възможността да разкрие пред Йерусалимската църква характера на своята проповед.
„Предложих на верните“ – по-точно: на тях, т.е. на тамошните християни (срв. Гал. 1:23).
„насаме на най-видните“. Насаме (κατ’ ἰδίαν) апостолът представил своето Евангелие на най-уважаваните представители на Църквата (τοῖς δοκοῦσιν – термин, който очевидно тогава е бил в употреба сред юдеохристияните изобщо и особено сред юдействащите противници на Павел).
Враговете на Павел се стремели да го унижат пред най-видните представители на християнството и дори твърдели, че те гледат неодобрително на неговата дейност. Именно затова апостолът желаел да отнеме на противниците си всякакъв повод да се позовават на уж отрицателното отношение към него от страна на водещите представители на Църквата.
„Да не би да тичам или да съм тичал напразно?“ С тези думи апостолът съвсем не изразява неувереност в истинността на своята проповед или в нейния успех. В първото той е бил напълно уверен, а тогавашните обстоятелства са били достатъчно убедителни и за второто (срв. Гал. 1:22–24).
Следователно е естествено да разбираме този израз като непряк въпрос: „Исках по този начин да ги попитам: нима напразно се трудя или съм се трудил? И те, разбира се, ми отговориха: не, не напразно, не без плод.“ Така може да се предаде смисълът на тези думи.
Ако апостолът е желаел да получи от по-старшите апостоли такъв отговор, това показва, че неговите противници, които по това време били в Йерусалим, са говорели по друг начин за делото му – представяйки го като безплодно и дори нищожно.