Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
Деяния на светите Апостоли – глава 12 – стих 25
Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.
Деяния на светите Апостоли – глава 13 – стих 2
Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал.
Деяния на светите Апостоли – глава 15 – стих 2
И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях - от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.
Проф. А. П. Лопухин
Като доказателство за това, че Павел винаги е бил признаван в Църквата като истински апостол Христов, с нищо по-нисш от дванадесетте апостоли, Павел припомня събитие, станало 14 години след първото му посещение в Йерусалим (Гал. 1:18). При това второ посещение той представил пред цялата Йерусалимска църква и особено пред апостолите своето благовестие, и никой не намерил за нужно да поправи в нещо разбирането му за същността и задачата на християнството. Апостолите подали ръка на Павел и признали неговото преимуществено право да проповядва сред езичниците.
Апостолът очевидно започва да брои тези 14 години от първото си посещение в Йерусалим, защото използва израза „пак“, който връща мисълта на читателя към първото му посещение там. Но кое от трите последващи пътувания има предвид апостолът в случая? Такива пътувания до написването на Посланието до галатяни са три (вж. Деян. 11, 15 и 18 глави). В по-ново време се е утвърдило мнението, че тук апостолът има предвид пътуването, споменато в Деян. 15 глава, а именно това преди т.нар. Апостолски събор. В полза на това предположение говори съвпадението на отделни моменти от описанието на пребиваването на Павел в Йерусалим, както са изложени тук и в книгата Деяния.
„Като взех със себе си и Тит.“ Тит бил приет в лоното на Христовата Църква без обрязване, и апостолът съзнателно го взема със себе си в самия център на юдеохристиянството, за да покаже на дело как разбира християнството – че проповядва свобода от закона и обрязването.
В какво отношение стои този път Варнава спрямо Павел – като негов помощник или като равноправно лице, настоящият текст не дава яснота. Може само да се каже, че изразът „с (μετά) Варнава“ не показва Варнава да е заемал водещо място в антиохийската делегация (срв. Деян. 15:2).