И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
Св. Йоан Златоуст пише: „Бог обикновено постъпва така: когато възнамерява да изпрати наказание, Той първо показва големината на греховете и като че ли представя оправдание, а след това вече наказва“ (Бит. 3:11, 22–23; 6:5–7).
Така и в настоящия случай: единният език – този най-велик дар на божествената любов и най-добро средство за развиване у хората на висши хуманни чувства на всеобщо братство и равенство, бил обърнат от хората към зло, за съдействие на развитието на бурните и нисши инстинкти на тяхната природа.
Като видял, че човечеството твърдо е поело по този път на нечестието и не показва намерение да се отклони от него и да се покае, милосърдният Господ решил Сам, чрез извънредно действие на Своето всемогъщество, да отклони хората от този път и с това да ги спаси от пълна нравствена погибел.