Хам видял онази голота, която нашите прародители болезнено осъзнали веднага след вкусяването на забранения плод (Бит. 3:7) и която от срам покрили. Но от страна на Ной вината в случая била твърде малка: първо, както личи от контекста, това се случило по време на сън, т.е. несъзнателно; и второ, станало в неговия дом (в шатъра му), където не би трябвало да прониква чужд нескромен поглед и където човек има право на по-голяма свобода и непринуденост. „И като излезе, обади на...
Хам видял онази голота, която нашите прародители болезнено осъзнали веднага след вкусяването на забранения плод (Бит. 3:7) и която от срам покрили. Но от страна на Ной вината в случая била твърде малка: първо, както личи от контекста, това се случило по време на сън, т.е. несъзнателно; и второ, станало в неговия дом (в шатъра му), където не би трябвало да прониква чужд нескромен поглед и където човек има право на по-голяма свобода и непринуденост.
„И като излезе, обади на двамата си братя.“
Именно това допълнение разкрива вината на Хам. Ако той беше само неволен свидетел на подобна сцена и не ѝ беше приписал особено значение, не би извършил престъпление. Но Свещеното Писание говори за обратното: „в тази бързина да разкаже на братята си онова, което е видял, се открива дълбоко развалена природа; в постъпката му се вижда злорадство от унижението на бащата, чувство за гордост и превъзходство и липса на срам“ (Властов).
Разкривайки тези мотиви, можем да кажем, че Хам се е подигравал на баща си пред братята си, представяйки в унизителна светлина как техният баща – този шестстотингодишен старец, непоколебим стълб на благочестие и вяра, е изпаднал в толкова недостойно състояние.
Както отбелязва св. Йоан Златоуст: „Той, може би, разказвайки за случилото се, дори се е подигравал на посрамването на баща си, без да се съобразява с мъдрия, който казва: не търси слава в безчестието на баща си“ (Беседа 29; срв. Сир. 3:10; Изх. 21:17; Лев. 19:3; Мат. 15:4; Притч. 30:17).
Той сякаш се е радвал, че този, който е бил пример за строг живот и е обуздавал неговите лоши наклонности, сега сам се намира в неприлично състояние поради опиянение.
Проф. А. П. Лопухин
Хам видял онази голота, която нашите прародители болезнено осъзнали веднага след вкусяването на забранения плод (Бит. 3:7) и която от срам покрили. Но от страна на Ной вината в случая била твърде малка: първо, както личи от контекста, това се случило по време на сън, т.е. несъзнателно; и второ, станало в неговия дом (в шатъра му), където не би трябвало да прониква чужд нескромен поглед и където човек има право на по-голяма свобода и непринуденост.
„И като излезе, обади на двамата си братя.“
Именно това допълнение разкрива вината на Хам. Ако той беше само неволен свидетел на подобна сцена и не ѝ беше приписал особено значение, не би извършил престъпление. Но Свещеното Писание говори за обратното: „в тази бързина да разкаже на братята си онова, което е видял, се открива дълбоко развалена природа; в постъпката му се вижда злорадство от унижението на бащата, чувство за гордост и превъзходство и липса на срам“ (Властов).
Разкривайки тези мотиви, можем да кажем, че Хам се е подигравал на баща си пред братята си, представяйки в унизителна светлина как техният баща – този шестстотингодишен старец, непоколебим стълб на благочестие и вяра, е изпаднал в толкова недостойно състояние.
Както отбелязва св. Йоан Златоуст: „Той, може би, разказвайки за случилото се, дори се е подигравал на посрамването на баща си, без да се съобразява с мъдрия, който казва: не търси слава в безчестието на баща си“ (Беседа 29; срв. Сир. 3:10; Изх. 21:17; Лев. 19:3; Мат. 15:4; Притч. 30:17).
Той сякаш се е радвал, че този, който е бил пример за строг живот и е обуздавал неговите лоши наклонности, сега сам се намира в неприлично състояние поради опиянение.