Първа книга Моисеева – Битие – глава 2 – стих 17

Бог сътвори човека нито смъртен, нито безсмъртен, а, както вече беше казано, способен и на едното, и на другото, за да може, ако се устреми към онова, което води към безсмъртие, изпълнявайки Божията заповед, да получи от Него като награда безсмъртие и да стане бог; а ако се отклони към делата на смъртта, непокорявайки се на Бога, сам да бъде виновник за своята смърт. Защото Бог сътвори човека свободен и със свободна воля. ….

Не дървото, както мислят някои, беше смъртоносно, а престъпването на заповедта.

а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.

“в който ден”. Думата „ден“ тук, както и по-рано (Бит. 2:1), трябва да се разбира като неопределено указание за време и да се превежда с израза: „в онова време, когато“.

“бездруго ще умреш”. Буквално “със смърт ще умреш” е един от характерните начини в еврейския език за усилване на мисълта, равностоен на нашето: „неизбежно ще умреш“ или „сигурно ще умреш“.

Тази заплаха със смърт (за нарушаване на заповедта) не трябва да се разбира като моментално поразяване, което е трябвало да настъпи веднага след грехопадението,
а следва да се разбира като начало на бавен процес на умиране, предизвикан от греха: Бог изпраща смъртта (по-точно — лишава човека от безсмъртие) в самия момент на падението, но тази смърт постепенно изтощава човешките сили, като се проявява осезаемо в скърби на духа и болести на тялото.

Освен тази физическа смърт, Свещеното Писание и отците на Църквата виждат тук също и указание за духовна смърт – състояща се в това, че чрез акта на своето падение човек нарушава първия си завет с Бога, прекъсва връзката си с най-висшия източник на живот и от този момент осъжда себе си на духовна смърт. (срв. Рим. 5:12, 17, 21; Еф. 4:18).

Въпрос: Ако знанието за доброто и злото, както и самото битие, сме получили от Бога, как тогава Той не е причина и за двете, след като е вложил в природата ни както знанието за тях, така и способността да ги осъществяваме?

Отговор: Не само че Бог ни е дал силата да съществуваме, да познаваме и да извършваме доброто и злото, но също така ни е дарил свободната воля и ни е направил господари на избора да предпочетем едно от познатите. Това означава, че дали ще бъдем добри или зли, не зависи от знанието за тях, а от избора, който правим.

Както човек, който вижда жена блудница и знае, че тя е такава, не става блудник само от знанието си за това, така и ако знанието пробуди в него страстта на желанието, той пак не е блудник, освен ако волята му се съгласи с това желание. Тогава става блудник или чрез действие, или чрез намерение.

По същия начин добротата или злобата у човека не произтичат от знанието за доброто и злото, а от волята му, която избира предпочетеното.