Първа книга Моисеева – Битие – глава 2 – стих 18

Сега, нека разгледаме следващите думи от днешното четиво: „И каза Господ Бог: не е добре за човека да бъде сам.“

Отново Моисей използва израза „Господ Бог“, както и по-рано, за да утвърдим тези думи в ума си и да не поставяме човешките разсъждения над Божието Писание.

Виж как благият Бог не спира, а прибавя благодеяние върху благодеяние и, богат на доброта, иска да облече разумното същество с всяка чест, като му даде и удобство в живота. Казва: „не е добре за човека да бъде сам; ще му сътворим помощник, подобен нему“. Както при сътворението на човека Бог каза: „Да сътворим човека по Наш образ и подобие“, така и сега използва същия глагол, когато възнамерява да създаде жената. Кому го казва? Не на някаква сътворена сила, а на Родения от Него – Чудния Съветник, Владетеля, Началника на света, Неговия Единороден Син. За да знае Адам, че съществото, което ще бъде създадено, ще му бъде равно по достойнство, Бог казва: „Да му сътворим помощник, подобен нему“.

Изразите „помощник“ и „подобен нему“ са много значими – Бог не желае човекът да бъде сам, а да има утеха чрез общение, и именно за това трябва да му бъде създаден помощник, подходящ за него – т.е. жена.

Затова, след като казва „да му сътворим помощник“, Бог добавя „подобен нему“, за да не си помисли някой, когато животните и птиците се довеждат при Адам, че те са този помощник. Макар мнозина от безсловесните твари да помагат на човека в неговия труд, никоя от тях не може да се сравни с разумната жена. Затова след думите „помощник, подобен нему“ следва: „Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.“

Несъмнено може да се види тук доста близка аналогия с думите на божествения съвет преди сътворението на първия човек (Бит. 1:26), и също така – потвърждение за важността на акта, за който става дума.

“не е добро за човека да бъде сам”

Тези думи в никакъв случай не означават, че Бог сякаш признава несъвършенството на Своето творение и прави някаква „поправка“ – в божествения промисъл всичко това без съмнение е било предвидено и предначертано от самото начало. Смисълът на тези думи е да подчертаят факта, че самотата е тежка и вредна за човека, защото го лишaва от най-близките и най-подходящи средства за всестранно развитие на личността му – развитие, което, както е добре известно, се осъществява най-успешно в общение със себеподобни.