След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
Тъй като райският живот даряваше на човека пълно наслаждение, като му даваше както удоволствие от съзерцанието (на красотите на рая), така и приятност от вкусването (на райските плодове), за да не се разврати човекът от прекомерен покой („защото празността е научила на много лоши неща“, Сир. 33:28), Бог му заповяда да „обработва и пази рая“.
Най-доброто тълкувание на това място дава свети Йоан Златоуст, който казва:
„Тъй като животът в рая предоставяше на човека пълно наслаждение – носейки и удоволствие от съзерцанието („красотата на рая“), и приятност от вкусването („райските плодове“), – то, за да не се разврати човек от прекомерното удоволствие („защото празнотата, казано е, научи на много зло“ – Сир. 33:28), Бог му заповяда да обработва и пази рая, т.е. да обработва почвата му и да култивира различни растения, а също така да го пази от безсловесните животни, които, влизайки в градината, биха могли да внесат безредие и щети.“
Това е първата божествена заповед за човешкия труд, която отхвърля езическата идеализация на така наречения „златен век“ и дава смисъл на човешкото съществуване.
Лекият, необременителен и приятен труд бил прекрасно средство за упражняване на физическите, а отчасти и умствените сили на човека.
Няма посочени паралелни места.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
За това блаженият Моисей записал и името на това място („в Едем, на изток“), за да не могат онези, които обичат да празнословят, да заблуждават простите слушатели и да твърдят, че раят не е на земята, а на небето (е бил сътворен), и да бълнуват подобни на тези приказки.