Първа книга Моисеева – Битие – глава 2 – стих 9

По възраст Адам все още бил младенец и затова не можел да приеме както трябва познанието. Защото и сега детето, веднага след раждането, не може да яде хляб, а първо се храни с мляко; после, с увеличаване на възрастта, преминава към твърда храна. Същото било и с Адам. Затова Бог не от завист, както мислят някои, му забранил да яде от дървото на познанието. Освен това Той искал да го изпита – дали ще бъде послушен на Неговата заповед; и също така искал човекът, който все още бил в младенчество, да остане по-дълго прост и невинен… Защото всеки постепенно пораства както по години, така и по мъдрост.

Към Автолик

“дървото на живота посред рая” 

Сред всички райски дървета, които радваха погледа и хранеха тялото на човека, се намираше едно, което притежаваше чудодейна сила – да дарява безсмъртие на онзи, който вкусеше от плодовете му (Бит. 3:22). Именно заради това то получава своето име – „дърво на живота“.

Тази особеност на дървото, без съмнение, не е била негово естествено свойство, а представлява особено, свръхестествено действие на божествената благодат, която се е свързвала с яденето на неговите плодове като с външен символичен знак.

Освен своето реално историческо съществуване (вж. Откр. 2:7; 22:2), дървото на живота, както в самото Писание, така и у Отците на Църквата, получава таинствено-предобразно значение. То преди всичко сочи към кръстното дърво, чрез което Господ ни възвърна духовния живот, както и към тайнството на Евхаристията като спасителен плод от тази кръстна жертва (Йоан 6:51–58 и др.), водеща към вечен живот.

“и дървото за познаване добро и зло”.

Това е другото прочуто райско дърво, което се намираше в съседство с първото (Бит. 3:3; 2:9), но, както по-късно се разкрива, то притежава свойства, противоположни на дървото на живота (Бит. 3:17).

Бог избра това дърво като средство за изпитване на вярата и любовта на Адам, както и на неговата благодарност към небесния Отец, и за тази цел му даде заповед да не вкусва от неговите плодове.

Именно от тази заповед, най-вероятно, идва и името му.

„Дървото на познанието – казва митрополит Филарет – избрано като средство за изпитание, представяше на човека, от една страна, непрестанно нарастващо познание и наслаждение на доброто чрез послушание към Бога, а от друга – познание и усещане на злото чрез непослушание.“

Тъй като тази заповед, свързана с дървото, е имала за цел развитието на висшите способности на човека като разумно същество, то и самото дърво лесно е могло да получи названието „дърво на разума“ или „дърво на познанието“.

А тъй като според старозаветното разбиране всяко познание носи морален характер, то и „доброто и злото“ се разглеждат тук като двата противоположни полюса на всяко познание изобщо.