Общият, доста загадъчен характер на библейския разказ за рая, и по-специално — съществуването в него на някакви тайнствени дървета, особено дървото за познаване на доброто и злото, са служили както на древните еретици, така и на съвременните рационалисти като повод да смятат целия библейски разказ за чиста алегория. Като че ли, предвиждайки самата възможност за подобно погрешно тълкуване на фактите, библейският разказвач не случайно посочва точна и сравнително подробна топография на рая, като по този начин удостоверява неговото някогашно реално...
Общият, доста загадъчен характер на библейския разказ за рая, и по-специално — съществуването в него на някакви тайнствени дървета, особено дървото за познаване на доброто и злото, са служили както на древните еретици, така и на съвременните рационалисти като повод да смятат целия библейски разказ за чиста алегория.
Като че ли, предвиждайки самата възможност за подобно погрешно тълкуване на фактите, библейският разказвач не случайно посочва точна и сравнително подробна топография на рая, като по този начин удостоверява неговото някогашно реално съществуване на земята (т.е. потвърждава фактическата му реалност).
“От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки”.
Това е първият съществен географски белег на рая.
В еврейския текст тази река не е назована по име, тъй като думата “нахар” (נָהָר) означава просто голяма река, цял воден басейн, и понякога дори се прилага към океана (напр. Йов 22:16; Пс. 23:2; Пс. 45 и др.).
А понеже от големите реки евреите по времето на Моисей най-добре познавали Евфрат, то не е чудно, че с думата „нахар“ най-често именно него обозначавали, заедно с всичките му притоци и ръкави (Бит. 15:18; Изх. 23:31; Мих. 7:12 и др.).
Тази река, която извирала от земята Едем (т.е. в северната част на Месопотамия или по южните склонове на Арменските планини), преминавала през целия рай и, след като излизала от него, се разделяла на четири основни ръкава.
Проф. А. П. Лопухин
Общият, доста загадъчен характер на библейския разказ за рая, и по-специално — съществуването в него на някакви тайнствени дървета, особено дървото за познаване на доброто и злото, са служили както на древните еретици, така и на съвременните рационалисти като повод да смятат целия библейски разказ за чиста алегория.
Като че ли, предвиждайки самата възможност за подобно погрешно тълкуване на фактите, библейският разказвач не случайно посочва точна и сравнително подробна топография на рая, като по този начин удостоверява неговото някогашно реално съществуване на земята (т.е. потвърждава фактическата му реалност).
“От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки”.
Това е първият съществен географски белег на рая.
В еврейския текст тази река не е назована по име, тъй като думата “нахар” (נָהָר) означава просто голяма река, цял воден басейн, и понякога дори се прилага към океана (напр. Йов 22:16; Пс. 23:2; Пс. 45 и др.).
А понеже от големите реки евреите по времето на Моисей най-добре познавали Евфрат, то не е чудно, че с думата „нахар“ най-често именно него обозначавали, заедно с всичките му притоци и ръкави (Бит. 15:18; Изх. 23:31; Мих. 7:12 и др.).
Тази река, която извирала от земята Едем (т.е. в северната част на Месопотамия или по южните склонове на Арменските планини), преминавала през целия рай и, след като излизала от него, се разделяла на четири основни ръкава.