Първа книга Моисеева – Битие – глава 1 – стих 27

Бог по естеството Си е всяко благо, което може да бъде обхванато с мисълта, или, по-добре казано – бидейки над всяко благо, и мислимо, и постижимо, Той създава човека не по някаква друга причина, а единствено защото е благ. И бидейки такъв, и затова пристъпвайки към сътворението на човешкото естество, Той не показа могъществото на благостта Си наполовина, като даде нещо от онова, което има, и се поскъпи в това общение. Напротив, съвършеният образ на благостта в Бога се състои именно в това – че Той извежда човека от небитие в битие и го прави неоскъден в благата.

Понеже подробният списък на благата е велик и трудно може да бъде изброен, то Божието слово, в кратко изречение, като събира всичките блага, ги означи, като каза, че човек е създаден по Божи образ. Защото това значи същото, както и да се каже: Бог направи човешкото естество причастно на всяко благо. Понеже, ако Божеството е пълнотата на благата, а човек е Негов образ, то значи образът именно в това прилича на Първообраза – че е изпълнен с всяко благо.

… Понеже в един човек е немислимо да се съвместят всички възможни добродетели и съвършенства, то под думата „човек“ най-добре следва да се разбира – „човечество“. По силата на Божието предведение, като че в едно тяло е обхваната от Бога пълнотата на човечеството, и на това учи словото, което казва: „Сътвори Бог човека, и по образ Божи сътвори го“. Защото не в част от естеството е образът и не в някое едно от видимите свойства е благодатта, а върху целия род еднакво се простира тази сила…

Цялото е наречено с името „човек“, защото за Божието всемогъщество няма нищо нито минало, нито бъдещо, но и онова, което предстои, наред с настоящето, се съдържа в Неговото вседържащо действие. Затова цялото естество, което се простира от първите хора до последните, е един образ на Съществуващия.

За усройството на човека

Понеже, казва той, Бог сътворявал разумно същество, което след много поколения щял да обнови чрез тайнството на Светото Кръщение, извършвано чрез призоваване на Светата Троица, то, като възнамерявал да създаде това естество, което да може да приеме това тайнство, Той прикрито изобразил и единството на същността, и числото на Лицата. Защото, като каза: „рече Бог“, даде да се разбере общението на Божественото естество, а като прибави: „да сътворим“, даде да се види числото на Лицата. Така и по-нататък, използвайки думата „образ“ в единствено число, показа тъждеството на същността; а като каза „Нашему“, изобрази числото на Ипостасите.

Тълкувание на книга Битие

“по Свой образ, по Божий образ го сътвори”. Самото повторение на паралелните изрази – „по Свой образ“ и „по Божи образ“ – не може да не видим намек за участието на различните Лица на Светата Троица в акта на сътворението на човека, най-вече на Бог-Сина, Който е бил Неговият непосредствен изпълнител („по Свой образ“). Но тъй като Синът е сияние на Божията слава и образ на Неговата ипостас, сътворението по Неговия образ е едновременно и сътворение по образа на Бог Отец („по Божи образ“).

Заслужава внимание и това, че човек е сътворен само „по образ Божи“, без да се добави „и по подобие“, с което окончателно се потвърждава изложеното по-горе мнение, че само образът Божи представлява вродено свойство на човешката природа, докато богоподобието е нещо отделно от това и се състои в развитието от страна на човека, в по-голяма или по-малка степен, на тези божествени свойства, по пътя тяхното приближаване до Първообраза.

„човека… мъж и жена ги сътвори.“ Някои, особено равини, грешно тълкуват това място, като в него виждат основание за теорията за андрогинността на първия човек, т.е. че в едно лице са били съчетани и мъжкото, и женското начало.

Но това заблуждение най-добре се опровергава от самото местоимение „тях“ (мн.ч.), което е употребено в текста. Ако ставаше дума за едно лице, то трябваше да бъде в единствено число – „него“, а не „тях“.