Първа книга Моисеева – Битие – глава 1 – стих 26

Защото това, че сме сътворени по образ, ни е дадено по природа и остава неизменно от началото до края, докато подобието е въпрос на свободна воля и се постига впоследствие по лична инициатива. И тъй, когато при първото намерение Бог казва: ‘Да сътворим човек по Наш образ и по подобие’, Той прибавя и ‘по подобие’, показвайки, че ще вложи в нас и свободна воля, която има възможността да ни уподоби на Бога. И така и станахме такива според Божието предзнание. Защото мнозина са се уподобили на Него — а със сигурност и мнозина ще се уподобят, макар и не всички.

За сътворението на човека

…но още не беше настъпило смесването на ума и чувството, съчетанието на противоположностите – този опит на висшата премъдрост, тази щедрост в образуването на природата; и все още не бе напълно разкрито богатството на благостта.

Пожелавайки и това да покаже, Художественото Слово създава живо същество, в което се съединяват и едното, и другото – т.е. невидимата и видимата природа; създава, казвам, човека, като взема тяло от вече сътвореното вещество, а от Себе Си влага живот (това, което в Божието Слово е известно под името разумна душа и Божи образ), и твори сякаш втори свят – велик в малкото; поставя на земята друг ангел, съставен от различни природи поклонник; зрител на видимото творение, тайнозрител на умосъзерцаемото творение, цар над онова, що е на земята, и подчинен на горното царство; земен и небесен, временен и безсмъртен, видим и умосъзерцаем.

Както добрият домакин не въвежда госта си в дома преди да е приготвил ястията, а като приготви всичко благоприлично, украси дома с подобаващи украшения, подреди трапезарията, сложи масата и приготви всичко, което е нужно за угощението, тогава приема сътрапезника си – по същия начин богатият и щедър Угостител на нашата природа, като украси това жилище с всякакви красоти и приготви този велик и с всичко снабден пир, тогава вече въвежда човека, възлагайки му не да придобива онова, което още не съществува, а да се наслаждава на това, което вече е.

Затова в основата на сътворението полага двойно начало, като смесва със земното божественото, за да може човек, чрез участието си и в двете, да има наслаждение, съответстващо и сродно и на едното, и на другото: наслаждавайки се на Бога според божественото естество, и на земните блага – според еднородното на тях чувство.

За устройството на човека

Когато Бог вече всичко устрои и на всичко видимо даде подобаващ ред и красота, когато приготви разкошна трапеза, пълна с различни и всякакви ястия и показваща във всичко изобилие и богатство; когато, тъй да се каже, царските палати бяха великолепно украсени отгоре до долу, — тогава именно, най-накрая, създава този, който трябва да се наслаждава на всичко това, дава му власт над всичко видимо и показва колко много това същество, което предстои да бъде създадено, превъзхожда всичко сътворено, когато заповядва на всички твари да бъдат подчинени на неговата власт и управление.

Беседи за книга Битие

От тези думи става ясно, че преди да сътвори човека – това ново и удивително създание – Бог е провел съвещание с някого. Въпросът с кого би могъл да се съвещава Бог е стоял още пред пророка от Стария Завет: „Кой е постигнал духа на Господа, и кой Му е бил съветник, и Го е учил? С кого се съвещава Той?“ (Ис. 40:13–14; Рим. 11:34).

Най-добрият отговор на този въпрос се намира в Евангелието от Йоан, където се говори за Словото, което от начало е било у Бога и в съюз с Него е създало всичко (Йоан 1:2–3). Това Слово, Логосът, е предвечният Син Божий, Който у пророк Исайя е наречен още и „Чуден Съветник“ (Ис. 9:6).

На друго място в Писанието Той, в образа на Премъдростта, е изрично изобразен като най-близък участник на Бога-Твореца във всички Негови творчески дела, включително и в сътворението на „човешките синове“ (Притчи 8:27–31).

Още по-дълбоко обясняват тази мисъл онези тълкуватели, които виждат в това съвещание препратка към тайнството на въплътеното Слово, Който благоволи да приеме човешка телесна природа в единство със Своята божествена същност (Фил. 2:6–7).

Според единодушното мнение на повечето светии Отци, разглежданото тук божествено съвещание се е случило с участието и на Светия Дух, тоест между всички Лица на Пресветата Троица (Ефрем Сириец, Ириней Лионски, Василий Велики, Григорий Нисийски, Кирил Александрийски, Теодорит, Августин и др.).

Що се отнася до съдържанието на самото това съвещание, то според тълкуването на митрополит Филарет, самото му име, а следователно и действието на съвещанието, в Свещеното Писание изобразява Божието предведение и предопределение (Деян. 2:23), т.е. в конкретния случай – осъществяването на мисълта за сътворението на човека, която от вечност е съществувала в божествения план на мирозданието (Деян. 15:18).

Така тук откриваме една от най-древните следи за съществуването на тайната на Троичността. Но впоследствие, по мнението на най-добрите тълкуватели, тази тайна била затъмнена в съзнанието на първите хора в резултат на грехопадението, а по-късно, след Вавилонското стълпотворение, изцяло изчезнала за дълго време от съзнанието на старозаветното човечество.

Тя дори била умишлено скривана от него по педагогически причини – за да не се даде на евреите, винаги залитащи към многобожие, допълнителен повод за съблазън в това отношение.

“човека”. В еврейския текст тук стои думата адам. Когато тази дума е употребена без определителен член, тя не означава собственото име на първия мъж, а служи просто като общо нарицателно за „човек“; в този смисъл тя се отнася както за мъж, така и за жена (Бит. 5:2).

Както се вижда от следващия контекст, точно в този смисъл е употребена думата и тук – като обозначение на първосъздадената човешка двойка, на която се дават божествените благословения за размножение и владеене над природата (Бит. 1:27).

Употребявайки единствено число на нарицателното понятие „човек“, писателят на Битие ясно подчертава истината за единството на човешкия род, за която и авторът на книгата Деяния казва: „От една кръв сътвори Той (Бог) целия човешки род“ (Деян. 17:26).

“по Наш образ и по Наше подобие”. Тук са употребени две сродни по значение думи, макар и с някои различни смислови нюанси: едната означава идеал, образец на съвършенство, а другата – реализацията на този идеал, т.е. копие на посочения образец.

„Първото (κατ᾿ εἰκόνα – по образ)“, – разсъждава свети Григорий Нисийски, – „ние притежаваме по сътворение, а второто (καθ᾿ ὁμοίωσιν – по подобие) извършваме по своя свободна воля“.

Следователно, образът Божи в човека е неотменимо и неизличимо свойство на неговата природа, докато богоподобието е дело на свободните лични усилия на човека. То може да достигне до високи степени на развитие в човека (Мат. 5:48; Еф. 5:1–2), но понякога може и напълно да отсъства (Бит. 6:3; Рим. 1:23; 2:24).

Що се отнася до самия образ Божи в човека, той се отразява в многообразните сили и свойства на сложната му природа: в безсмъртието на човешкия дух (Прем. 2:23), в първоначалната невинност (Еф. 4:24), в чистотата (Екл. 7:29), в онези способности и качества, с които е бил надарен първосъздаденият човек, за да познае своя Творец и да Го обикне, както и в царските правомощия, които той е имал спрямо всички по-нисши твари (Бит. 27:29). Особено ясно образът Божи се проявява в троичния характер на главните душевни сили на човека – ум, сърце (чувства) и воля – които служат като отражение на божественото триединство (Кол. 3:10).

Писанието нарича пълно и съвършено отражение на Божия образ единствено Сина Божи (Евр. 1:3; Кол. 1:15); човекът обаче е относително слабо, бледо и несъвършено копие на този несравним образец, но все пак се намира в несъмнено родство с Него, и оттук получава правото да се нарича от Неговия род (Деян. 17:28), син или дете Божие (Лука 3:38), а също и „образ и слава Божия“ (1Кор. 11:7).