Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 1 – стих 2

В тези стихове се съдържа приветствие към солунската църква от името и на тримата благовестници, макар самото послание да отразява в по-голяма степен мисълта на апостол Павел, отколкото тази на неговите сътрудници (вж. 2 Сол. 2:5).

Съчетаването на същите три имена е важно и за датирането на посланието. След второто апостолско пътешествие Силуан и Тимотей вече не се намират заедно с апостол Павел. Това ясно насочва към периода, към който трябва да се отнесе написването на посланието.

Приветствието в ст. 1 се различава от 1 Сол. 1:1 единствено с добавянето на думата „нашия“ (ἡμῶν), чрез което още по-силно се подчертава мисълта, че тук Бог е представен преди всичко като Отец на вярващите, а не във връзката Му с Христос.

В ст. 2 Textus Receptus чете ἡμῶν след ἀπὸ Θεοῦ πατρός, следвайки Синайския и Александрийския кодекс.

„И двете съществителни – „Бог Отец“ и „Иисус Христос“ – зависят от един и същ предлог ἀπό; поради това всяко разграничение между тях като съответно „източник“ и „посредник“ на благодатта и мира тук е напълно неуместно“ (Milligan, op. cit., с. 85).

Когато Бог облагодетелства човека, тогава за него нищо не е непоносимо, а всичко се понася леко и отминава. Затова апостол Павел, знаейки колко велико благо в живота е благодатта, молитвено я пожелава на солуняните.

Защото, ако тя бъде с тях, те не само няма да усещат тежестта на изпитанията, но и, наслаждавайки се на Божия мир, ще пребъдват несмущавани и спокойни.

Апостолът им напомня за Божията благодат и с още една цел: ако ги сполетят изпитания, да си спомнят за благодатта, чрез която са спасени, и така да се утешат; укрепени духом от вече получените драгоценни блага, да не изпадат в отчаяние пред изпитанията и лишенията, които в сравнение с тях са маловажни.