Апостолът отново посочва същите лица като съучастници в написването на посланието, понеже те били и негови сътрудници в проповедта. Изразът „в Бога Отца“ е подобен на онова, което и ние обикновено пишем в писмата си, когато казваме: „еди-кой си пожелава на еди-кого си да се радва в Господа“. Но тук апостолът ни учи и за равночестието на Отца и Сина. Защото, след като казва „в Бога Отца нашего“, веднага прибавя „и в Господа Иисуса Христа“; и отново, след думите „от...
Апостолът отново посочва същите лица като съучастници в написването на посланието, понеже те били и негови сътрудници в проповедта.
Изразът „в Бога Отца“ е подобен на онова, което и ние обикновено пишем в писмата си, когато казваме: „еди-кой си пожелава на еди-кого си да се радва в Господа“.
Но тук апостолът ни учи и за равночестието на Отца и Сина. Защото, след като казва „в Бога Отца нашего“, веднага прибавя „и в Господа Иисуса Христа“; и отново, след думите „от Бога Отца нашего“, добавя „и от Господа Иисуса Христа“.
Божественият апостол, след като узнал, че Първото послание до солуняни им е било полезно и че, макар да търпят тежки нападения заради вярата, те мъжествено понасят тези нападки на противниците, им написал и Второто послание, като ги насърчавал към мъжество и ги утешавал с надеждата за бъдещите блага. А понеже някои се опитвали да ги уверят, че вече е настъпило времето на свършека, като твърдели, че самият апостол бил казал това, той писал и по този въпрос, като ги наставлявал...
Божественият апостол, след като узнал, че Първото послание до солуняни им е било полезно и че, макар да търпят тежки нападения заради вярата, те мъжествено понасят тези нападки на противниците, им написал и Второто послание, като ги насърчавал към мъжество и ги утешавал с надеждата за бъдещите блага.
А понеже някои се опитвали да ги уверят, че вече е настъпило времето на свършека, като твърдели, че самият апостол бил казал това, той писал и по този въпрос, като ги наставлявал какво трябва да знаят: че най-напред трябва да се яви врагът на истината, под когото разбира антихриста, и едва след това да бъде пришествието на нашия Бог и Спасител.
Апостолът отправил и полезни увещания към онези, които били избрали за себе си празен и бездеен живот. А смисъла на всяко от тези наставления ще извлечем от тълкуванието на самите апостолски слова. (Тълкувание на 14-те послания на апостол Павел)
Апостол Павел пише Второто послание до солуняни по следната причина. В първото послание той им казва, че силно желае да ги види, но тъй като не успял да осъществи това свое желание и вече не можел да понася раздялата, изпратил при тях Тимотей, показвайки по този начин колко силно желаел сам да дойде. Но понеже и след това нямал възможност да отиде при тях и лично да поправи недостатъците във вярата им, към първото послание прибавя и второ, като желае...
Апостол Павел пише Второто послание до солуняни по следната причина. В първото послание той им казва, че силно желае да ги види, но тъй като не успял да осъществи това свое желание и вече не можел да понася раздялата, изпратил при тях Тимотей, показвайки по този начин колко силно желаел сам да дойде.
Но понеже и след това нямал възможност да отиде при тях и лично да поправи недостатъците във вярата им, към първото послание прибавя и второ, като желае чрез писмата си да замести собственото си присъствие.
Че действително не е ходил при тях, се вижда и от следното. В първото послание той не счел за необходимо да им пише кога ще настъпи пришествието на Господа, нещо, което и не било нужно да знаят; сега обаче вече пише и по този въпрос. Ако самият той беше отишъл при тях, не би им писал сега за това.
Той разглежда този въпрос по необходимост. Някои измамници твърдели, че пришествието на Господа вече е близо, и – което било още по-опасно – измисляли думи, уж казани от Павел, и послания, уж написани от него.
Но всичко това било замислено от дявола, за да разколебае вярващите. Понеже голямо утешение за тях била надеждата във възкресението, те очаквали да получат награда за добродетелния си живот и да видят своите гонители справедливо наказани, дяволът изпратил своите служители да учат, че Христовото пришествие и съдът вече настъпват. Целта била да се внуши, че в бъдещето няма нито въздаяние, нито съд, нито наказание, та по този начин да бъде унищожена надеждата на светиите, а враговете на Евангелието да станат още по-дръзки.
Нещо повече, по този начин те косвено обвинявали в лъжа и Самия Христос, Който бил казал, че Неговото пришествие ще бъде предшествано от определени знамения. Ако тези знамения не били настъпили, а възкресението, както те лъжливо твърдели, вече се било случило, тогава би излязло, че Христос е казал неистина.
Именно затова Павел пише това послание и говори за пришествието на Господа, без да разкрива самото време, а посочвайки един от знаците, свързани с него – появата на антихриста. Той утешава силно притесняваните от бедствия вярващи и накрая им посочва особен белег, по който да разпознават неговите автентични послания.
Блаж. Теодорит Кирски (393–457)
Апостолът отново посочва същите лица като съучастници в написването на посланието, понеже те били и негови сътрудници в проповедта.
Изразът „в Бога Отца“ е подобен на онова, което и ние обикновено пишем в писмата си, когато казваме: „еди-кой си пожелава на еди-кого си да се радва в Господа“.
Но тук апостолът ни учи и за равночестието на Отца и Сина. Защото, след като казва „в Бога Отца нашего“, веднага прибавя „и в Господа Иисуса Христа“; и отново, след думите „от Бога Отца нашего“, добавя „и от Господа Иисуса Христа“.