Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 5 – стих 2

Под „ден Господен“ трябва да разбираме както всеобщия край, така и личния край на всеки човек, защото и за последния никой не знае кога ще настъпи. И това е полезно за нас по много причини.

Първо, защото, ако човек знаеше последния си час, би могъл непрестанно да върши всякакви грехове, а после, към края на живота си, да пристъпи към кръщелния купел.

Второ, защото мнозина, ако узнаеха, че на следващия ден ще умрат, биха причинили безброй злини на враговете си – било от отчаяние, било от желание да се наситят с кръвта на своите врагове. Сега това не се случва именно защото ги възпират страхът от смъртта и любовта към живота.

Освен това хората, силно привързани към живота, биха могли да умрат от скръб, ако узнаеха съдбоносния час на своята смърт.

И накрая, дори праведниците, когато се излагат на опасности, не биха заслужавали такава награда. Защото би могло да се помисли, че те не щадят себе си именно защото знаят, че няма да умрат сега, а едва след определен брой години. Сега обаче, когато не знаят дали ще преживеят опасностите и въпреки това не щадят себе си, тяхната добродетел е несъмнена.

Така и тримата еврейски отроци заслужават още по-голямо удивление именно защото, без да знаят със сигурност дали ще бъдат избавени от огъня, въпреки това не се поклонили на идола (Дан. 3:24).

И тъй, нашият край идва „като крадец нощя“. Вие знаете това, солуняни, от казаното от Господа: „И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ“ (Мат. 24:42).

След като отстранява първото затруднение на солуняните, апостолът преминава към второто – въпроса за времето на Парусията. Като се съмнявали относно участта на починалите преди Второто пришествие, и по-конкретно относно тяхното участие в блаженството на това пришествие, солуняните с удвоено нетърпение се отнасяли към забавянето на това събитие, основателно опасявайки се, че и самите те могат да се окажат сред „починалите“ (κοιμωμένων).

След като разяснява първото затруднение и казва, че Господ ще дойде, апостолът все пак предупреждава солуняните, че „денят Господен“ – израз от Стария Завет (вж. Иоил 2:31; Ис. 2:12; Ам. 5:18, където „денят Господен“ означава деня на съда) – „ще дойде тъй, както крадец нощем“.

Тук описанието на деня Господен силно напомня думите на Самия Господ Иисус Христос в Мат. 24:43 и Лука 12:39. А изразът ἀκριβῶς („точно“, „съвсем добре“) очевидно посочва, че учението на апостола „за времената и годините“ се е основавало върху действителните думи на Самия Господ и е било преподадено с възможно най-голяма обстойност и подробност (вж. 2 Сол. 2:5).