Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 5 – стих 1

Излишно и безполезно е да се знаят „времената и сроковете“ на края (Деян. 1:7). Дори на апостолите Господ не открил това, когато те се приближили и Го попитали. Но Павел, въз основа на „неизказаните думи“ (2 Кор. 12:4), може би е могъл да знае и това.

След като отстранява първото затруднение на солуняните, апостолът преминава към второто – въпроса за времето на Парусията. Като се съмнявали относно участта на починалите преди Второто пришествие, и по-конкретно относно тяхното участие в блаженството на това пришествие, солуняните с удвоено нетърпение се отнасяли към забавянето на това събитие, основателно опасявайки се, че и самите те могат да се окажат сред „починалите“ (κοιμωμένων).