Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.
Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.
Както, казва, Той възкреси Господа, Който пострада телесно и умря, така ще възкреси и нас. Забележи: понеже възкресението на Господа вече се е извършило, апостолът смело казва за Него: „умря“ (ἀπέθανε). А за нас, понеже нашето възкресение тепърва предстои, казва „починалите“ (τοὺς κοιμηθέντας), като с този израз посочва възможността за събуждане. Защото, казва, нима онзи, който заспива, не се надява отново да стане?
Думите „починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него“ могат да се разбират по два начина: или „чрез Иисуса“, тоест Синът ще бъде за тях посредник на възкресението и ще ги представи пред лицето на Отца; или „починалите в Иисуса“, тоест вярващите. Защото онези, които имат Христа в себе си, и умират (κοιμῶνται) в Иисуса.
И тъй, тук апостолът говори за частното, тоест славното възкресение, което принадлежи на вярващите и което ще бъде с Господа. „Ще приведе с Него“, тоест заедно с Господа ще ги грабне отвсякъде на облаците.
Макар солуняните да знаели за всеобщото възкресение, апостолът сега иска да ги утеши, като им посочва, че възкресението на вярващите ще бъде в слава и чест, за да не скърбят. Всички ще възкръснат, но не всички в слава, а само вярващите, тоест онези, които съединяват делата с учението.
Обърни внимание и на всичко, което следва.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 15 – стих 20
Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
Проф. А. П. Лопухин
За това опасение няма никакво основание. Защото, ако вярваме, че Иисус е умрял и възкръснал, то съдбата на починалите се намира в сигурни ръце. Смъртта и възкресението на Христа са основата на християнската надежда.
Но как трябва да се разбира изразът „чрез Иисуса“ (διὰ τοῦ Ἰησοῦ)? Той, разбира се, определя по-ясно τῶν κεκοιμημένων – „починалите“, но все пак самият израз е донякъде неочакван.
Обяснението на διά вероятно трябва да се търси в това, че κοιμηθῆναι не е равнозначно на θανεῖν, а съдържа още идеята, първо, за мирна и тиха кончина и, второ, за пробуждане. Христос е превърнал смъртта на християнина в мирно успение.
Оттук произтича и инструменталното значение на предлога διά. Следователно няма нужда този стих да се разбира като указание за починали „в Иисуса“ мъченически, тоест чрез страдания за Него.