Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 4 – стих 4

Оттук следва необходимостта всеки да умее (εἰδέναι, „да знае“) като резултат от придобит навик, защото „чистотата не е мимолетен порив, а упражнение и навик“ (Lightfoot) (τὸ ἑαυτοῦ σκεῦος κτᾶσθαι), тоест „да запазва своя съсъд в светост и чест“.

Тук основното затруднение възниква от въпроса как трябва да се разбира думата σκεῦος. Възможни са две тълкувания. Според едното σκεῦος означава нашето тяло; според другото това е метафоричен израз, употребен вместо „жена“. Второто тълкуване се защитава от Теодор Мопсуестийски и блаж. Августин (suum vas possidere, hoc est, uxorem suam, Contra Julianum Pelagianum IV, 10), както и от много съвременни коментатори.

Назоваването на жената „съсъд“ не е нещо неочаквано, макар че 1 Петр. 3:7 няма пряко отношение към това място; такова словоупотребление се среща у равинските писатели. А глаголът κτᾶσθαι в значение „встъпвам в брак, вземам жена“ се употребява и в Септуагинта (Рут 4:10 и др.).

Ако приемем това тълкуване, мисълта ще бъде отчасти същата, както в 1 Кор. 7:2, макар и с малко по-различен оттенък. „Докато от отрицателна страна се забранява πορνεία, от положителна страна също толкова ясно се внушават чистота и светост във връзка с Божията заповед, дадена в Бит. 1:28“ (Ellicott, Thessalonians, с. 53).

Но срещу това тълкуване могат да се посочат две съображения: първо, думата σκεῦος в такъв смисъл никъде другаде не се среща в Новия Завет; и второ, ако допуснем, че апостолът е употребил този израз именно така, бихме могли да му припишем прекалено нисък и чувствен възглед както за жената, така и за брака.

Затова е по-добре да се придържаме към първото тълкуване, възприето от Тертулиан: Caro… vas vocatur apud Apostolum, quam jubet in honore tractare (De resurrectione carnis, 16), както и от св. Йоан Златоуст, блаж. Теодорит и други.

Назоваването на тялото „съсъд“ се среща още в древността. Така например Лукреций пише в De rerum natura III, 440: corpus, quod vas quasi constitit ejus. Такова словоупотребление има и у самия св. ап. Павел във 2 Кор. 4:7, както и у апостолските мъже, например в Посланието на Варнава, гл. VII: τὸ σκεῦος τοῦ πνεύματος.

Затруднението тук остава в глагола κτᾶσθαι, който в този случай трябва да се преведе като „владея, държа, пазя“, макар това значение обичайно да се свързва с перфектната форма κέκτησθαι. „Но ако съдим по данните от папирусите, изглежда може да се приеме, че поне в обикновената разговорна реч това значение вече не е било свързано изключително с перфекта“ (Milligan, op. cit., с. 49).