Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 4 – стих 5

„а не в похотна страст“

Тоест не в желание, което съдържа в себе си страст. Защото съществува и безстрастно желание — например желанието за божествените неща.

Или пък апостолът нарича „похотна страст“ всичко, което възбужда похотта, като разкош, богатство, празност и нерадение, всяко от тези неща може да бъде наречено страст, пораждаща похот.

Следователно, ако желаем да бъдем целомъдрени, не трябва да си позволяваме никаква страст, която възбужда похотта.

„както и езичниците, незнаещи Бога“

Онези, които не познават Бога, нямат и надежда за въздаяние. Затова вършат всичко според собственото си удоволствие.

„А не в похотна страст“ – тук става дума за състояние, при което похотта вече не е само външно изкушение, а се превръща във вътрешно действаща страст, във вътрешно съгласие с греха и в начало, което господства над вътрешния човек (срв. Рим. 6:12).

„Както и езичниците, незнаещи Бога“ – според мисълта на св. ап. Павел нравствената разпуснатост на езическия свят се корени в непознаването на истинския Бог. „Св. Павел не познава разпространеното, но повърхностно разделяне между религия и нравственост. Той ги разглежда като неразделно цяло“ (Lightfoot, op. cit., с. 56).