Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 3 – стих 7

Удивително нещо! Павел им изказва благодарност за това, че не са се разколебали. Ние, казва, вече не чувстваме скърбите си, но се утешихме не само в някоя отделна скръб, а във всяка. Защото радостта заради вас стана противовес на всички наши нужди.

„с вашата вяра“

Вие, казва, ме укрепихте. А в действителност било тъкмо обратното: самият той, като не отстъпвал пред изпитанията, укрепил тях, но похвалата отдава на тях. Защото, казва, вие не ми позволихте да усещам собствените си изпитания.

Скръб (θλῖψις) – скръб, страдание, причинено от хора;

нужда (ἀνάγκη) – външна принуда, произтичаща било от обстоятелствата, било от дълга (1 Кор. 7:26; 9:16 и др.).