Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 3 – стих 6

Казва: аз очаквах едно, а се случи противоположното. Обърни внимание на великата радост на Павел! Той не казва просто „вест“, а „добра вест“. Толкова голямо благо смятал той тяхната твърдост във вярата. Радвал се и на любовта им, защото тя била знак за тяхната вяра.

„и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас“

Тоест спомняте си за нас с похвала и одобрение. Чуйте, ученици, и се научете винаги да пазите добър спомен за своите учители. Защото с това ще принесете полза на самите себе си, а не на тях. Голямо утешение и радост за солуняните е и това, че Павел знае, че е обичан от тях; това още повече ще разпали любовта им.

„Предвид току-що посочените опасения, представете си сега нашето облекчение – сякаш така пише апостолът, – когато Тимотей се завърна и именно сега ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, за добрия спомен за нас, който продължавате да пазите, както и за взаимното ни горещо желание отново да се видим. За нас такава вест беше наистина „благовестие“ и чрез вашата вяра ние се утешихме сред тежките изпитания и грижи, които сега срещаме в нашия труд.

Никаква друга вест не би могла да ни помогне повече и ни се струва, че сякаш отново оживяваме именно когато чуваме, че вие твърдо стоите в Господа. Нямаме думи, с които да изразим благодарността си към Бога за радостта, с която изпълвате сърцата ни пред Неговото лице – радост, която непрестанно намира израз в нашите горещи молитви не само да чуваме за вас, но и отново да ви видим лице с лице и да допълним онова, което не достига на вашата вяра“ (Milligan, G., op. cit., с. 39–40).