Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.
Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд.
За св. ап. Павел било особено важно да узнае как стои въпросът с вярата на солуняните, която, както показва глаголът ἐπείρασεν, вече била подложена на изкушение от ὁ πειράζων – „изкусителя“, сатаната (1 Кор. 7:5), и апостолът се опасявал, че от това могат да последват неблагоприятни резултати – неговият труд да бъде сведен до нищо.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих“
О, Павле! Ако ти предварително си им казал, че ще търпиш скърби и че те не бива да се смущават от тези скърби, защо тогава отново изпращаш човек при тях? Излиза, че още не им се доверяваш напълно. Правя това, казва, поради голямата си любов. Защото онези, които обичат, се тревожат дори за онова, което е в безопасност. Освен това и изпитанията били много и прекомерното множество бедствия ме е изплашило. Затова и не казва: „като забелязах нещо у вас, изпратих“, а „като не можех вече да търпя“, което произтича от любовта.
„да узная за вярата ви“
Тук някои питат: защо онзи, който се възнесъл до третото небе и чул неизказани думи (2 Кор. 12:4), не знае какво се случва със солуняните, а изпраща Тимотей „да узнае за вярата“ им?
Може да се отговори, че не всичко са знаели и светиите, живели преди Христа и след Христа. Така и Елисей не знаел какво се случва със Сунамката (4 Цар. 4). И Илия мислел, че е останал сам, докато имало още седем хиляди други (3 Цар. 19:10, 18). А преди тях Самуил получил наставление да не гледа на външността на по-големия Давидов брат (1 Цар. 16:7). Така и апостолите не знаели всичко.
И това било по особен Божий промисъл, та нито самите те да се превъзнасят, нито другите да мислят за тях повече, отколкото трябва; а също и за да не могат по-късните християни да казват, че те извършвали подвизите на добродетелта, понеже били нещо повече от човеци, и поради това сами да се предадат на безгрижие. Напротив, трябвало да знаем, че и те не винаги разчитали на някаква извънредна Божия помощ, а извършвали подвизите си със собствен труд.
„да не би някак да ви е изкусил изкусителят“
Аз, казва, не предполагах, че сте се разколебали, освен поради това, че сте били подложени на изпитания. Виждаш ли, че смущението сред скърбите е дело на дявола, особено когато едни се съблазняват поради това, че други търпят нещастия? Така той постъпил и с Иов, като смутил жена му чрез страданията на самия Иов.
Впрочем дяволът изкушава, без да знае дали ще надделее, както се вижда от примера на Иов. Но понеже е безсрамен, той напада; и ако забележи някаква слабост, остава и изчаква, а ако види сила – отстъпва.
„та да отиде напразно нашият труд.“
Но ако те се бяха отклонили, о, Павле, какво би загубил ти? Твоят труд няма да остане без пълна награда пред Бога. И все пак, казва той, поради силната си любов бих счел труда си за напразен.