Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие:
Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие:
Деяния на светите Апостоли – глава 1 – стих 8
но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 17
Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.
Проф. А. П. Лопухин
Обръщайки се в заключителната глава на посланието си с наставления към всички читатели – както към пастирите, така и към пасомите, – апостол Петър най-напред утвърждава своя авторитет като наставник в Църквата. Когато се обръща към пастирите, той ги нарича презвитери (πρεσβύτεροι), и разбира този термин не като обозначение на старческа възраст (както в славянския превод „старци“), а като църковна длъжност (срв. Деян. 11:30; 20:17).
Апостолът смирено нарича себе си техен съпастир (συμπρεσβύτερος). „След това, желаейки да покаже, че той все пак превъзхожда останалите и че нарича себе си презвитер по смиреномъдрие, той изтъква своето достойнство, а именно това, че е свидетел на Христовите страдания. Сякаш казва така: ако аз, който съм ви разяснил такива тайни, не намирам за недостойно да се нарека съпастир, то и вие не трябва да се възгордявате над своите подчинени“ (блаж. Теофилакт).
Апостол Петър нарича себе си свидетел на Христовите страдания не само в смисъл, че е проповядвал за страданията и смъртта на Христос, очевидец на които е бил, но и че в самия си живот и дело се е проявил като Христов изповедник, търпейки различни страдания заради Христовото име. Възможно е също така апостолът, по Божие вдъхновение и в съгласие с пророчеството на самия Господ за мъченическата му кончина (Йоан 21:18–19), да е предусещал своите бъдещи страдания и смърт за Христа и именно затова нарича себе си Христов изповедник.
Накрая, в същия стих апостолът нарича себе си още и съучастник (κοινωνός) на бъдещата слава в Христовото Царство – слава, в чиято несъмненост за всички истински изповедници на Христовата вяра той е твърдо уверен (1Петр. 5:4), така както е и апостол Павел (срв. Кол. 3:4; 1Тим. 4:8).