пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие,
пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие,
Деяния на светите Апостоли – глава 20 – стих 28
Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
Проф. А. П. Лопухин
Апостол Петър подробно разкрива евангелския образ на истинския духовен пастир (срв. Йоан 10:1–16). С трогателна настойчивост той увещава духовните пастири да пасат и да пазят повереното им Божие стадо, наследието на Бога (срв. Деян. 20:28). Като разяснява същността на истинското пастирство, апостолът предупреждава пастирите за три основни нравствени недостатъка и в същото време изисква от тях три противоположни добродетели:
Да пасат Божието стадо не по принуда, а доброволно и угодно Богу;
Да го пасат не водени от корист, а с усърдие;
Да не се стремят към честолюбие или властолюбие, а да бъдат жив пример за своите пасоми.
„Не по нужда пасе този, който със своята добра дейност дава пример на поверените му, така че ги подтиква към ревностно подражание на учителя“
(блаж. Теофилакт). „Не поради неправедна печалба пасе онзи, който не се възгордява и не се издига над своите подчинени, а живее скромно и непретенциозно; не се стреми към разкошни облекла и богати ястия, които пораждат гордост и водят до позорна корист“ (блаж. Теофилакт).
Тук апостолът нарича „жребий“ (или „участ“) свещеното събрание на вярващите, поверено на пастирите.
При условие, че пастирите спазват тези апостолски изисквания, апостол Петър с пълна увереност им обещава небесна награда в бъдещото Небесно царство (срв. 1Петр. 1:4; Йоан 10:28).