Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.
Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.
„наследници“. Апостолът продължава своята аргументация. Християните вече са наследници или, по-точно, съучастници (κληρονόμοι) във всички блага, които принадлежат на техния Отец – Бог, и с времето ще получат дял в най-висшето благо, което е у Бога, а именно вечния блажен живот (срв. ст. 13). Бог тук, разбира се, не се мисли като умиращ владетел, а като жив разпоредител на Своето богатство между децата Си (Лука 15:12).
„а сънаследници на Христа“. Тук не става дума за някакво ново наследство, а за същото това, за което току-що беше споменато. Христос вече е встъпил в пълното притежание на Своя Синовен дял – получил е блаженство и величие чрез Възкресението от мъртвите.
„само ако с Него страдаме“. Изразът „само ако“ не отслабва увереността на християните в получаването на наследството, а по-скоро ги призовава да изпитват себе си: доколко тяхното общение с Христа е достатъчно здраво, за да не рухне под тежестта на изпитанията. Страда с Христос този, който заради Евангелието е готов да понесе всякакви страдания (Мат. 10:38; Мат. 16:24).
Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 4 – стих 7
Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Тъй като не всички деца са и наследници, апостолът доказва, че ние сме не само Божии чеда, но и наследници. А понеже не всеки наследник получава най-доброто наследство, той показва, че ние сме приели именно най-доброто – защото сме Божии наследници. И понеже може да има наследници, които не са сънаследници на Единородния Син, апостолът добавя, че това важи и за нас: ние сме сънаследници Христови.
„Само ако страдаме с Него, за да се и прославим с Него.“ Като казва, че сме сънаследници на Христос, апостолът подчертава, че ще достигнем това не без причина. Защото Онзи, Който ни е удостоил с такива блага, когато още не сме имали никакви заслуги, колко повече ще ни възнагради, когато ни види усърдно да се трудим и да страдаме за Него. Така Бог устройва всичко, за да не се срамуват получилите дара, сякаш са го получили без усилие. Замисли се колко дълбоко ни увещава апостолът тук, че онзи, който е станал достоен за такива дарове, трябва доброволно да се подлага на страдания и изпитания.